Продължаваме прегледа на класическата поредица “Бамби”, като стигаме и до втората й част, която, поне доколкото ми е известно, не е превеждана на български, но ако беше, преводът на заглавието й вероятно би звучал като “Децата на Бамби”. Трябва да направя уговорката, че четох книгата в превода й на английски, като според общодостъпните източници на информация той леко е цензурирал текста на немски, за да премахне най-грубите елементи като насилие. Да си призная, това мен ме устройваше, тъй като българският превод на първата част комай беше от оригинала и на моменти ми идваше нанагорно.
Бамби е успял да спечели сърцето на красивата сърна Фалине и сега двамата си имат рожби – Гено и Гури. Като всички малки същества, те започват да израстват със свой собствен характер, като момчето е умно и съобразително, но горделиво и трудно се разбира с другите горски животни, а момичето е любопитно, инатливо и понякога само се поставя в много трудна ситуация. А гората продължава да не е безопасна, макар един от хората, които я посещават всъщност да е лесничей и се стреми да пази животните в нея. Той обаче е сам и не може да огрее навсякъде, затова децата на Бамби трябва да внимават за натрапници – както човешки бракониери, така и животни, които не са от леса или са се озлобили по някаква причина към всички останали. Самият Бамби също бди над тях и това понякога се оказва решаващо…
В някои отношения Bambi’s Children ми хареса дори повече от първата част и това едва ли се дължи само на английския превод, туширащ най-неприятните моменти, макар че няма да лъжа, това също не е без значение. Като цяло обаче книгата е структурирана по-добре драматургично, като животните в гората имат повече характер и са по-запомнящи се. Докато в първата книга впечатление правят самият Бамби и баща му, то тук забелязваме не само Гено и Гури, но и майка им Фалине, съседното семейство сърни, с което те ту се карат, ту се сдобряват, някои от антагонистите, като кучето вълча порода Нерон и разглезеният кметски син, влязъл в гората да се прави на ловец. Бамби пък е приел ролята на баща си, но влиза по-добре в нея, като проявява както по-голяма емоция, така и повече смелост.
Стилът на Феликс Залтен остава запленителен и пренасящ читателя в горската действителност – усещанията, звуците, миризмите й. Темите, която авторът разглежда, за тормоза на човешките същества над животните и по принцип трудната им борба за оцеляване, за мен са много добре развити и единственото тъжно нещо е, че продължават да звучат актуално и до ден днешен. Като минус отново може да се изтъкне на моменти прекомерната жестокост на автора, дори в англоезичното издание някои от решенията му са прекалени.
Въпреки това, като цяло Bambi’s Children е чудесен роман, най-малкото на нивото на предшественика си, като заслужава вниманието Ви, а Феликс Залтен е автор, от който с удоволствие бих прочел и други книги, с надеждата да са също толкова атмосферни, но по-малко брутални.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари