Екранизациите по юношески книги често пъти завършват злополучно, като разочароват феновете на литературните оригинали, затова и случаите, в които това не е така си заслужават отбелязване. “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” е адаптация по едноименния роман на Бенджамин Алире Саенц и успява да го претвори перфектно на филм, като преразказва по чаровен начин една изключително силна история за израстването.
Ари, съкратено от Аристотел, е самотно момче от мексикански произход, растящо през 1987 година в Ел Пасо, щата Тексас. Неговото семейство пази от него мрачна тайна, свързана с брат му Бернардо, който е в затвора, двамата с баща му почти нямат контакт помежду си, майка му е загрижена, но сякаш не успява да стигне до сина си, а приятели младежът не успява да си намери. Това се променя в местния басейн, където склонността му да потъва като пирон бива забелязана от общителния и усмихнат Данте Кинтана, който му предлага да го научи да плува. От този момент нататък двамата ще поемат на път към истината за самите себе си и светът около тях, за да открият тайните на вселената…
Филмът, който е дело на режисьорката Ейч Алберто, е майсторски заснет и ловко избягва някои от капаните на тийн драмите, които често са мудни, с тромаво действие и неловки сцени (гледам към Вас, адаптации на After). “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” за сметка на това е с отлично темпо, което те увлича от първите минути и на практика няма скучен момент, като затова помагат действително великолепната операторска работа, предаваща убедително атмосферата в семействата на двамата главни герои и града, където са израснали, както и отлично подбраните за саундтрак песни, предаващи емоциите на персонажите.
Основният плюс на филма обаче е играта на актьорите и макар артистите на страничните персонажи да са на чудесно ниво, момчетата в главните роли са тези, които респектират с професионализма на работата си. Рийз Гонзалес те печели лесно с изпълнението си на Данте, като пресъздава майсторски излъчването и красотата на героя си, но и Макс Пелайо не му отстъпва, като с развитието на персонажа си може да изглежда свит, готин или дори страшен, когато се достига кулминацията на историята.
Разбира се, зрителите, които посягат към филма трябва да са предупредени, че Аристотел и Данте се влюбват помежду си, което в изостанала страна като нашата минава за пропаганда на нетрадиционни отношения, но всъщност си е част от живота, пресъздадена искрено, ненатрапливо, но и без да се срамува от себе си. Направи ми силно впечатление колко истински и човечно е представена и мексиканската идентичност на персонажите, като контрастът с бутафорния филм за Синия бръмбар от миналата година е стряскащ. Изводът е, по-често гледайте инди проекти и по-рядко комерси, няма да сбъркате.
В заключение, “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” е великолепен филм, който спокойно може да заеме място до “Предимствата да бъдеш аутсайдер” в класацията за най-добри адаптации по съвременни юношенски книги. Надявам се да заснемат и втората част, както и Last Night I Sang to the Monster, друга по-тежка, но също страхотна книга на Бенджамин Алире Саенц.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари