Стигаме и до петата книга от любителската поредица за Албус Потър на писателя, творящ под псевдонима Ноа Фантом. Историята й е изключително амбициозна, но неравната конструкция подсказва, че авторът започва да губи контрол над разказването й.
Албус Сивиръс се завръща за петата си година в “Хогуортс”. Макар да е победил Дисмиуса, той не е щастлив, тъй като приятелят му Ексо е загубил всички шансове да се отърве от състоянието си на върколак – така нареченият лек е всъщност капан, организиран от убиеца Иван Сиобор. На всичкото отгоре черни мисли измъчват сина на Хари, той сякаш не контролира съзнанието си, тъмни пориви го карат да върши злини, а сънищата му се навестяват от видения, в които се извършва ужасно престъпление. На всичко отгоре, невидим наблюдател следи всяка негова стъпка и преодолява всеки опит истинската му самоличност да бъде разкрита…
Честно казано, фенфикът не е добър. Има сполучливи моменти и историята действително е амбициозна, за което Ноа заслужава похвала, но има и уникално тъпи тийн мигове, напомнящи ми на “Трилогията за Драко” от Касандра Клеър и не с хубаво. Мистериите авторът ги държи до твърде късно, влачейки действието, след което забързва ход прекалено много и препуска през важните моменти. Невидимият наблюдател, чиято самоличност изобщо не е изненадваща, ако сте чели поредицата внимателно, е по-скоро дразнещ, отколкото мистериозен.
До края остават още две книги и ще опитам да ги прочета. Не смятам, че нивото на това томче говори лошо за фенфиковете изобщо, тъй като съм чел много добри такива от една страна и много лоши професионално издадени книги от друга. Не мисля, че дори убива тази поредица, тъй като предната книга беше върховна. Обаче смятам, че след петата си част Ноа губи всякакви шансове да измести Векин87 от личната ми класация за автори на продължения по “Хари Потър”. Да видим дали шеста и седма книга ще ме накарат да променя мнението си!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари