“Хари Потър” на Дж.К. Роулинг е най-популярната фентъзи поредица на всички времена, вдъхновила милиони любителски произведения (фенфикове) в Интернет, повечето от които със съмнително качество. Всъщност, мечтата любимата поредица да продължи се оказа предизвикателна дори за официално одобрения от Роулинг екип зад пиесата “Хари Потър и Прокълнатото дете”, а стартиралата с голям медиен шум сага за Джеймс Потър на Джордж Норман Липърт изгуби устрем въпреки фурора, предизвикан от първите томове, излезли в Интернет преди повече от десетилетие. Много фенове и критици обаче твърдят, че американският младеж Кевин М., написал под псевдонима Vekin87 цели седем тома за Албус Сивиръс Потър наистина приближава Роулинг и понеже фенфиковете са ми слабо място още от едно време, реших да му дам шанс.
Както може да се досетите от това, че пиша ревю на фенфик в секцията за книги, очевидно съм останал впечатлен още от първия том, “Albus Potter and the Dungeon of Merlin’s Mist“. Ако ще го четете, трябва да имате предвид, че той е писан през 2008-ма година, тоест излизането на “Хари Потър и Прокълнатото дете” официално го превръща в алтернативна вселена. Това обаче не го прави по-малко интересен.
Албус Сивиръс Потър е малкият син на магьосника Хари Потър, легендарният герой, победил злия лорд Волдемор и превърнал се в в успешен аврор. Дошло е време той да тръгна на училище, като големият му брат Джеймс вече е станал легенда с пакостите си в “Хогуортс”, достоен наследник на дядо си и на чичовците си по майчина линия, готов да участва в отбора по куидич на дома “Грифиндор”. Когато обаче малкият Албус си поставя Разпределителната шапка, тя е разколебана къде да го постави и дори му казва, че може да бъде част от всеки един от четирите Дома, като обаче го посъветва да разбие рутината. Така Албус се озовава в “Слидерин” за ужас на братовчедка си Роуз. Първоначално малкият магьосник заляга с интерес над уроците по магия и харесва Дома си, макар да се сблъсква с неприязънта на останалите ученици към него. Най-много му тежи неодобрението на Роуз, с която той е бил близък от малък. Скоро обаче той започва да се притеснява повече от нейната приятелка Мира, дружелюбно и добро момиче, чието поведение обаче е на моменти необяснимо…
Най-хубавото на този фенфик е, че човек не забелязва колко е хубав. Текстът увлича до степен, в която човек просто изключва затова, че чете любителско продължение. Авторът не бърза с разгръщането на сюжета, а позволява на читателя да потъне полека в атмосферата на “Хогуортс” от следващото поколение, като в същото време съумява да пише така, че не можеш да оставиш книгата, точно както и трябва да бъде с произведение от тази вселена, но се получава много рядко във фенфикове. За разлика от сценаристите на “Прокълнатото дете”, Кевин не създава прекалена драма между поколенията, поне не и на този етап, а ненатрапчиво показва проблемите, които би срещнал някой от “Слидерин” по това време. Той се въздържа и от това да разчита на познати герои, като вкарва няколко камеота (Невил има роля, сравнима с тази на професор Макгонъгол в оригиналната поредица), но като цяло създава свои образи. Много елегантно е и засегнато приятелството със Скорпиус Малфой и начинът, по който то се заражда между него и Албус. Що се отнася до конфликтът с Мъглата на Мерлин, не бих искал да спойлвам, но той звучи като доста достоверен за зли магьосници, като е достатъчно застрашителен, но не и ненужно грандиозен за първи том.
Крайният резултат е едно бих казал ювелирно любителско произведение, на което може да се простят и някои не съвсем логични спрямо канона неточности – те и без това са за дребни неща. Кевин М. е пресъздал прекрасната атмосфера на Роулинг и според мен е дал това, което читателите искаха от “Хари Потър и Прокълнатото дете”, като е по-добър и от популярния Джордж Норман Липърт, поне на този етап. С нетърпение очаквам да прочета и продълженията, за които получавам препоръка, че са дори още по-добри от първата част.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари