Финал с добра поука, но и малко прекалена захар: „The End of the Overworld“ от Ник Елиопулос

Завършваме прегледа на популярната поредица на Ник Елиопулос за учениците, играещи Minecraft във виртуален свят, с нейната финална, шеста книга — „The End of the Overworld“. Историята е изключително мила, пълна с доброта и ценни за младите читатели житейски поуки, но според мен авторът леко е прекалил с „захарта“, в резултат на което се губи част от по-опасния и зловещ чар на самата игра.

В този финал училището на Морган и приятелите му е наводнено, а специалните очила за виртуална реалност, с които децата влизат в света на Minecraft, са повредени. Това нещастие идва в най-лошия възможен момент, тъй като виртуалната реалност е пред срив заради сериозен проблем в програмирането. Единствената надежда за спасение е децата да открият последната част от разпръснатия Крал Призовател (Evoker King). Този път обаче няма никакъв шанс да се справят сами и ще трябва да превъзмогнат себе си, за да споделят голямата си тайна с останалите…

Ник Елиопулос безспорно е много добър автор и успява да предаде посланията си по трогателен начин. В последната част обаче основните му теми — за общността, споделянето и заедността — са поднесени твърде ударно и с прекалена доза сентименталност. Поради това се губи тръпката от зловещите мобове и автентичните опасности, които са неделима част от духа на Minecraft.

От друга страна, уникално хубавият завършек и съдбата на Краля Призовател силно компенсират този недостатък, предлагайки интересен и различен поглед към съвременната истерия около възхода на изкуствения интелект. В крайна сметка обаче остава усещането за известно подценяване от страна на Елиопулос към аудиторията на Minecraft — голяма част от тези играчи все пак са и запалени фенове на по-мрачни заглавия като Five Nights at Freddy’s. Мъничко щипка тъмнина за подправка определено нямаше да бъде излишна!

Ревю на д-р Александър Драганов