Отдавна не бях чел книги от Дийн Кунц, автор, когото уважавам най-вече заради изумителния му хорър епос „Древният враг“. Когато видях на Ялеята на книгата негови книги, намалени на по 3 евро парчето, реших да им дам шанс. Не мога да кажа, че съжалявам, но в същото време си припомних защо така и не се запалих по този автор, както по Стивън Кинг, Греъм Мастертън или Бентли Литъл.
„Очите на мрака“ ни запознава със скърбяща майка, изгубила детето си след злополучна екскурзия. Оттогава са минали месеци, но тя сънува натрапчиви кошмари, че синът ѝ е жив, а в къщата ѝ се случват необясними неща – предмети падат, температурата спада, а надписът „Не е мъртъв“ се появява отново и отново. Когато се запознава с очарователен адвокат с минало като шпионин, тя ще опита да открие истината, но още в началото на разследването попада на безмилостни убийци, решени да ѝ попречат на всяка цена…
Книгата е посредствена – нещо, което самият Кунц чистосърдечно признава в епилога. Тя придобива допълнителна популярност заради един от мотивите си, за който често се твърди, че е „предвидил появата на коронавируса“. Това е доста силно казано и всъщност историята напомня повече на „Сблъсък“ от Стивън Кинг, но без да изпада в подобна апокалиптика.
Първата част е повече хорър и е сравнително интересна. Втората обаче се превръща в трилър за правителството, което крие тайни и е доста скучновата. Развръзката е добре обяснена, но лишена от драматизъм.
Темпото е средно като бързина. Книгата не изпада в безкрайни описания, каквито имат навика да правят съвременните автори, смятащи се за много извисени, ако напишат 500 страници нищонеслучване, но и не е толкова динамична, колкото четивата на ранния Джеймс Ролинс или Матю Райли например. Дори когато е описателен, текстът на Кунц се чете лесно, тъй като той е автор от старата школа, който има представа за понятието „ритъм на текста“. Преводач му е Надя Баева, свършила работата си отлично, както е обичайно за нея още от времената ѝ в киното.
Недостатъците на Кунц също са налице – добрият мъжки герой, който е редови патриот и се бори с намесата на държавата, както и съпругът, неотговарящ на строгия протестантски идеал на американеца от южните щати и поради това понесъл наказание, замаскирано като косвена жертва в напълно излишна глава.
Като цяло – роман, който изпълни ролята си да бъде що-годе приятно четиво преди лягане, но дотам. Дано другата му книга, „Нейде другаде“, е по-хубава.
Ревю на д-р Александър Драганов
Не издържах “Нейде другаде”, още по-описателна и банална