След неголяма пауза се връщаме към книгите на “Дисни” с The Circle of Ter-Roar, седма и финална част от поредицата Disney Chills – истории на ужаса със злодеи от популярни анимационни филми на компанията. Стилът им доста напомня класическите книжки за Goosebumps на Р.Л. Стайн, както и повестите от директния конкурент на книжния пазар Fazbear Frights на Скот Коутън. Ако съдя по този роман обаче, писателката им Вера Стрейндж не отстъпва на споменатите легенди.
Силас е младо момче, което наистина не издържа повече. След като баща му е бил уволнен от работата, семейството му е обедняло значително, но за сметка на това майка му е родила малко братче, което не спира да реве и вече никой не му обръща внимание. Решението на проблемите им е наследството, което получават от леля му – собствеността над западналия “Лагер Прайд Рок”, който обаче се намира в далечна Аризона. Силас трябва да се раздели с приятелите си от Флорида и още при самото си пристигане бива предупреден от местна жена, че на хората в лагера се случват лоши неща. Думите й скоро се потвърждават, но Силас получава неочаквана помощ от стария Арчибалд. Възрастният каубой му връчва чепат жезъл, който може да върне духа на лагера и така нещата да потръгнат отново. Духът обаче се оказва злия лъв Скар, който някога е унищожил собственото си семейство и сега тръгва подир това на Силас…
Както и с Fazbear Frights, подходих към Disney Chills с очакването, че това е лек хорър в стила на Goosebumps и отново останах излъган, макар и в не толкова голяма степен, колкото с повестите на Коутън. На първо място, тук говорим за “пълнометражни” романи, тоест авторката Вера Стрейндж внимателно си разгръща сюжета и атмосферата, като съчетава традиционни похвати на ужаса с мотиви и цитати от оригиналния “Цар Лъв”. Феновете-традиционалисти ще се зарадват да научат, че Скар е видимо този на Джеръми Айрънс, а не от римейка, тъй като е описан да говори “като английски джентълмен”, появява се и любимото трио хиени Шензи, Банзай и Ед, макар да не са особено смешни.
Всъщност, големият въпрос е могат ли толкова познати и обичани злодеи да бъдат страшни. Лично аз уплаха не усетих, с по-малък читател предполагам ще е различно. Силата на книгата е във финала, тъй като през цялото време очакваш дисниевата развръзка, а накрая получаваш нещо като от перото на Андреа Уогънър (тези, които са чели рецензиите ми на Five Nights at Freddy’s ще разберат какво имам предвид). Мен това мнооого ми допадна и поради това книгата, която ми се струваше ОК през по-голямата част от четенето, в крайна сметка мога спокойно да нарека велика.
Идеалното четиво за фенове на Скар! Обезателно ще пробвам и другите томчета!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари