Първият крал на Шанара

Ела при мен, кралю на елфите! Ела при мен!

“Първият крал на Шанара” е роман на Тери Брукс, който изпълнява ролята на върховната предистория за поредицата. В него кралят на елфите, дал името на цялата сага, се изправя срещу Господаря на магията, оригиналния и може би най-страшен злодей в тази фентъзи вселена.

Когато друидът Бремен се завръща в крепостта на ордена си Паранор, той не е посрещнат като добре дошъл. Заниманията му с магия предизвикват недоверието на събратята му и особено на техния предводител – арогантния и късоглед Атабаска. Предупрежденията му, че древно зло се е завърнало в Четирите земи, се възприемат с насмешка.

Атабаска и последователите му заплащат скъпо за тази си грешка. Но това никак не помага на Бремен, напротив, той изпитва съчувствие към тях. Заедно с джуджето Риска и елфа Тей, единствените, вслушали се в думите му, той трябва да се отправи на смъртоносно пътешествие до Адския рог, където призрака на Галафил ще му разкрие какво трябва да се направи, за да бъде спасен светът.

Защото невъобразимото се случва. Друидът отцепник Брона се е завърнал след векове, вече като Господаря на магията, абсолютното зло, чудовище, което не може да бъде спряно. Троловете вече се бият под знамената на черепа, който е негов символ. Гномите скоро се присъединяват към тях. Джуджетата остават уязвими, а хората са разпокъсани.

Но ключът към всичко са елфите и по-скоро един от тях – Джърл Шанара. Техният най-велик предводител, воин с голямо умение, смело сърце и винаги готов за действия. Верен приятел на Тей, с който спорят за сърцето на красивата Прейа. Но сега от него се иска невъзможното. Да приеме талисман, в чиято сила не вярва и да се изправи срещу Господаря на магията. От това дали ще успее, зависи бъдещето на всички…

“Първият крал на Шанара” е шедьовър на епичното фентъзи, може би най-добрият роман в поредицата на Тери Брукс заедно с “Камъните на елфите”. Авторът съумява да използа похвата на прелюдието, за да каже нещо ново, да звучи напрегнат и дори непредвидим. Палитрата от герои е подбрана внимателно и всеки от тях бива запомнящ се. Бремен, чиито предупреждения стигат до глухи уши. Тей, колкото добросърдечен, толкова и обречен. Риска, дързък и привидно непобедим, докато не се сблъсква с мащаба на злото, срещу което се е изправил. Марет, носеща тъмното си наследство.

И, разбира се, Джърл. Кралят, герой зрял, за разлика от наследниците си Омсфорд, но все пак колкото уверен и силен, толкова несигурен и изплашен. Брукс успява да го направи пълнокръвен, да избегне да го направи на меме, на тропа или клише. Един от любимите ми негови протагонисти, но в края на книгата равно с него застава и Аланон, още малък, но вече силен и загадъчен.

“Първият крал на Шанара” има мащаб, има магия, има усещане за епика и митологичност, особено в страниците с изковаването на меча. И битки, върховни, завладяващи, обречени и напрегнати. Последните двеста страници са безкомпромисен шедьовър, изчитат се на един дъх.

И друг път съм казвал, че за мен е тъжно, задето Брукс не бе издаден у нас до края, както стана с Реймънд Фийст. Но най-важните, най-хубавите негови книги бяха преведени. И “Първият крал на Шанара” като че ли свети най-ярко от всички. Неслучайно тя бе тази, спечелила наградата “Феникс” на клуба ни през далечната 2006 година.

Защото е истинска фентъзи класика!

Ревю на д-р Александър Драганов