Senna

Новината за новия сериал за живота на Айртон Сена, който “Нетфликс” ще излъчат по-късно тази година ме провокира да върна вниманието на феновете към документалния филм Senna на Асиф Кападия, излязъл през 2010 година. Аз си го пуснах няколко години по-късно и макар никога да не бих се подложил отново на това преживяване, не бива да разбирате това по грешен начин. За мен това е най-силният документален филм, който съм гледал и макар да не съм специалист по този тип кино, смея да твърдя, че съм гледал някои много въздействащи ленти. Също така смятам, че е уместно да го представя в уикенда на пистата Имола от шампионата във Формула 1, където през 1994 бе последното състезание на може би най-обичаният и велик шампион в историята.

Филмът “Сена” има две версии, като наскоро по телевизията бе излъчена кратката, състояща се само от документални кадри, но аз гледах дългата, в която има и множество интервюта, даващи допълнителна информация за ставащото на екрана. Продукцията представя кариерата на Айртон Сена във Формула 1, като основният фокус е върху съперничеството му с Ален Прост в отбора на “Макларън”. Запознаваме се с огнения характер на бразилския пилот, който успява да победи считания за най-силен по онова време пилот като негов съотборник и така сам да се превърне в още по-голяма легенда. Виждаме сблъсъците му с ръководството на световната федерация по автомобилизъм ФИА, чиито тогавашен президент Жан-Мари Балестър сякаш дори не крие пристрастията си към сънародника си французин. Накрая ставаме свидетели на невъзможността дори на талант като този на Сена да се противопостави на техническите иновации, които слагат край на доминацията му с нововъведения в автомобилите на “Уилямс”. В опит да се справи с това Айртон става част от този отбор, но за жалост намира смъртта си в старта за Гран При на Сан Марино през 1994 година, когато излита и загива на завоя “Тамбурело” от пистата “Енцо и Дино Ферари” в Имола.

Филмът е изключително пристрастен и не се опитва да замаскира това. Смятам, че това е неизбежно. Приживе Сена поляризираше феновете, които или го обичаха, или… не. Но след смъртта си се установи консенсус, че това е наистина най-забележителният талант, който спортът е виждал (може би заедно с Джим Кларк, но това е друга тема). Мисълта ми е, че подходът на Асиф Кападия за мен е правилният и не може да си напълно обективен, когато дискутираш такава ярка личност. Продукцията е за фенове на Айртон, но дори преди него да не сте били от тях, ще станете. Така се случи и с мен, тъй като аз за съжаление видях твърде малко от уменията му като малък, а и нямах опита на фен, за да ги оценя по достойнство. В този филм обаче наистина успях да се възхитя не само от чисто спортно техническите качества, но и от присъствието на един изключително харизматичен мъж, за мен напомнящ героите от гръцките митове със славната си, но и трагична съдба.

И тук идва и голямото ми предупреждение. Последният половин час от версията на филма, която гледах, е посветена на смъртта на Сена и черния уикенд на Имола, когато загива и австриецът Роланд Ратценбергер. Тогава не бях и в особено стабилно психическо състояние, но факт е, че толкова много не съм плакал през живота си, при това не по тихия достолепен начин със стичащи се сълзи, а пълната програма с хлипове, ридания и духане на носа в салфетка. Мъката на хората в родната на пилота Бразилия наистина къса сърцето, както и епилога със спомените му от картинга и хубавите, щастливи мигове, когато е бил още жив. За цялостната атмосфера допринася и саундтракът на Антонио Пинто, който е шедьовър, един от най-хубавите, които съм слушал някога.

Така мога да заключа, че филмът “Сена” си беше истинско преживяване, а не просто източник на информация или забавление. Никога няма да го забравя и сигурно някой ден ще събера смелост да го гледам отново. Заслужава го. Заслужава си да го гледате и вие.

Ревю на Александър Драганов