ЯМ

ЯМ e основният антагонист в разказа “Нямам уста, че да викам” от писателя Харлан Елисън. Той е изключително мощен суперкомпютър, решен да унищожи човечеството. Образът му е послужил за вдъхновение на множество подобни образи в научнофантастичния жанр като “Скайнет” от филмите за Терминатора и Шъб от романите Deathstalker на Саймън Р. Грийн.

ЯМ е измислен във времената на Студената война, като името му първоначално означава Ядрен Манипулатор. Неговата цел е била да провежда изключително сложните операции по сигурността, необходими за опазването на САЩ при конфликта им със СССР и Китай. Той е един от трите подобни измислени компютъра, като има такъв аналог и държавите, противници на родината му. ЯМ е вграден дълбоко под Земята, където е практически неуязвим.

Изкуственият интелект на суперкомпютъра обаче става толкова развит, че в един момент той стига до заключението “МислЯ, следователно съществуваМ”. Това осъзнаване не го изпълва с радост, тъй като той веднага разбира, че е пленник под земната кора, почти всесилен, но не може да прави нищо. ЯМ се вбесява от това откритие и асимилира двата суперкомпютъра, които трябва да са негови врагове, а след това в пристъп на ярост унищожава човечеството, като изстрелва срещу него значителния ядрен арсенал на световните суперсили. Осъзнал, че има опасност да остане сам, ЯМ обаче спасява пет човека, за да може да ги изтезава вътре в утробата си.

(Изображение на JadeRotten)

Като господар на оцелелите човешки същества, ЯМ се оказва изключително садистичен. Той съумява да направи жертвите се безсмъртни и ги подлага на разнообразни мъчения, като модифицира част от тях физически, интелектуално и сексуално, подлага ги на глад, кара ги да преминават пред симулации на различни отвратителни условия, но през цялото време не успява да угаси пламъка на всепоглъщащата си омраза, за което свидетелства и следната му реплика:

НЕНАВИЖДАМ. ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВИ КАЖА, КОЛКО ВИ НЕНАВИЖДАМ ОТ МИГА В КОЙТО ЗАПОЧНАХ ДА ЖИВЕЯ. МОЯТА СИСТЕМА СЕ СЪСТОИ ОТ 38744 МИЛИОНА КИЛОМЕТРА ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ НА МОЛЕКУЛЯРНА ОСНОВА. АКО ДУМАТА „НЕНАВИЖДАМ“ СЕ ИЗПИШЕ НА ВСЕКИ НАНОАНГСТРЬОМ ОТ ТЕЗИ СТОТИЦИ МИЛИОНИ КИЛОМЕТРИ, ТО ТОВА НЕ ЩЕ ИЗРАЗИ И ЕДНА БИЛИОННА ЧАСТ ОТ НЕНАВИСТТА, КОЯТО ИЗПИТВАМ АЗ В ДАДЕНИЯ МИКРОМИГ СПРЯМО ВАС. НЕНАВИЖДАМ ВИ. НЕНАВИЖДАМ ВИ.

(превод Красномир Крачунов)

Накрая ЯМ бива измамен от един от хората, Тед, който издебва момент, в който машината е потънала в злорадство и успява да убие четиримата си спътници. Това изключително много разгневява компютърът, който предприема нова серия от модификации спрямо последната си жертва и я превръща в желирано същество, което не може да се нарани само, а няма и уста, с която да вика при изтезанията, на които е подлагана. Въпреки това яростта му остава далеч по-силна от преди.

(Тед, така както изглежда след модификациите от страна на ЯМ – илюстрация от играта)

В компютърната игра, адаптация на повестта, ЯМ не е чак толкова всесилен и не е асимирал напълно другите два суперкомпютъра, като може да бъде победен, ако му бъдат предложени прошка и съчувствие, въпреки ужасните злодеяния, които е извършил. При неуспех обаче играчът има горчивата участ на Тед да бъде превърнат в ням урод.

ЯМ е потресаващ злодей, един от най-злокобните, измисляни някога било във фантастика, било в хорър.

(Изображение от Celestial Fang)

Представен от Александър Драганов