“Бойците на последната свещена битка” (по-творчески превод може да бъде направо “Бойците на Армагедон”) е финалният филм от осемдесетарската серия на аниме поредицата Saint Seiya, известна на Запад като “Рицарите на Зодиака”. Той има доста як замисъл, макар реализацията му леко да куца.
Битките с езическите богове са събудили най-страшния дух във вселената – падналия ангел Луцифер. Сега той се появява в нашия свят и осквернява Светилището на Атина, разправяйки се с великите й златни рицари. От Ада са пуснати езическите богове Ерида, Аполон и Посейдон, които потапят света в хаос. Те могат да бъдат усмирени, но само ако Саори се предаде на Сатаната в прокълнатия град Пандемониум, изминавяйки пътя от тръни, някога минат от самия Христос. Момичето, носещо в себе си силата на Преродената Атина, няма избор, освен да се съгласи. Но Сея и останалите й оцелели рицари не са съгласни с нея избор. Те ще се опитат да я спасят, ала за да успеят, ще трябва да преминат през Демоничните ангели на Луцифер…
Сюжетът на този аниме филм е яко епичен, което заслужава похвала, а самата идея според мен като автор е бомба. Лично аз винаги съм поставял библейските демони над всички други проявления на злото, така че решението последната битка да е със Сатаната и изчадията му е мега. Добре е показана и жестокостта им, далеч надхвърляща тази на предишните противници. Анимацията също е на прилично ниво, с някои запомнящи се артове на декорите, особено ухилените и уродливи статуи на демони, създаващи угнетителна атмосфера.
Като минуси обаче могат да се изтъкнат недоброто темпо на филма, неравните като динамика битки, музикалното оформление, което не съумява да създаде необходимото напрежение. Личи си, че поредицата вече е показала всичките си фокуси и макар сценарият да е покачил залозите неимоверно със завръщането на Сатаната, липсват тактика, която да демонстрира колко драматично е това, а оттам за някои зрители това може да е поредния филм за Рицарите на Зодиака.
Въпреки това съм по-доволен от “Бойците на Армагедон”, отколкото от “Алената младеж” и завършвам положително прегледа си на поредицата. От нея има още един филм, излязъл от началото на века, като вероятно ще му дам шанс, но няма да е веднага. Важното е, че успях да се запозная с една от култовите саги на японската анимация и поне донякъде да я представя в Цитаделата.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари