Ако трябва да съм брутално честен, в последните години се бях отказал да чета Стивън Кинг, тъй като повечето му нови неща като “Доктор Сън” и “Институтът” не успяха да ме грабнат, особено сравнени с класически негови произведения като “Кристин” или “Гробище за домашни любимци”. “Приказка” обаче ме привлече още с резюмето на сюжета си и макар да забавих четенето й, когато най-сетне я започнах, останах очарован. Това е страхотен роман, връщащ Кинг към нивото от най-добрите му години.
Чарли Рийд е на пръв поглед обикновено 17 годишно момче, но всъщност е преживял много. Още докато е малък майка му загива в нелеп инцидент, а баща му се пропива. Тогава Чарли много се е молил на Бога за милост и я получава, когато татко му успява да преодолее алкохола. Оттогава момчето решава да подобри поведението си и се старае да постъпва добре, доколкото му дават силите. Една вечер Чарли спасява от сигурна смърт много възрастен човек, счупил крак в дома си и решава да се погрижи за неговото куче, докато той е в болница. За да се справи, той получава разрешение от баща си да остане в дома на стареца, но по този начин ще се сблъска със странните явления, идващи от заключената барака в двора…
“Приказка” е невероятна книга, която жанрово може да се опише като фентъзи, макар да има елементи на хорър и да започва като чиста драма. За някои читатели първите няколко десетки страници ще се сторят досадни, но мен те ми бяха може би най-вкусните, за начина, по който Чарли се развива като личност с решението да помогне, как се привързва към старото куче на възрастния човек, отношенията с баща му, в които има едновременно любов към него и болка, затова, че в най-тежкия момент той не е бил в състояние да бъде до сина си. После следва потапянето във вълшебен свят, напомнящ на четеното в класики като “Очите на дракона” и “Тъмната кула”, но носещ собствен чар и разказващ стара като света история, но по неповторимия начин, издаващ почерка на Стивън Кинг. Описанията на изоставения град на смъртта са изумителни и са върхови за целия фентъзи жанр, а злодеите са колкото страшни, толкова и трагични.
Дори и най-големите автори имат върхов период в кариерата си, след който следва спад. Това важи и за Стивън Кинг, чиито ранни книги според мен са най-добрите, които е писал. Така е по принцип, но на практика “Приказка” показва, че в живота е по-иначе. Това е великолепен, вкусно написан роман, истински шедьовър, който надхвърля жанровите ограничения и представлява истински празник за читателите, подарък, който само най-големият автор на жанра днес може да направи. Поклон пред Краля!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари