Shredders

След няколко окултни хоръра на Бентли Литъл се завръщаме към историите за чудовища с книга от най-добрия съвременен разказвач на тази тема, а именно Майкъл Р. Коул, който в романа си Shredders предлага брутален екшън с пирани, държащ читателя прикован към книгата от първата до последната страница.

Ройс е полицай с малкия град Лоренцо в щата Мичиган. Той е самотен баща, който живее с дъщеря си, като двамата се разбират чудесно – той я е запалил по осемдесетарски екшъни като “Хищникът”, тя се мъчи да го сватоса с колежката му от полицията Пам, която е служила във Виетнам, а и двамата се оплакват един на друг от политкоректността в съвременно кино, като се закачат със съседчето Джейкъб, фен на “Марвел”. Спокойствието в града им бива нарушено от група еко активисти, които проповядват веганство и са против лова и риболова. Полицията лесно се оправя с тях, но това е само началото на проблемите им, тъй като в езерото край града се е появил смъртоносен вид пирани, хищни риби, разкъсващи всичко, направило грешката да влезе във водата. Скоро Ройс и Пам ще бъдат принудени да влязат в смъртоносна битка с РАЗКЪСВАЧИТЕ…

Трябва да кажа, че Shredders е най-ефективната критика на политкоректността в литературен формат, на която съм попадал. Коул внимателно изгражда много силни героини както в лицето на Пам, така и в по-голяма степен с образа на Елън, дъщерята на Ройс и през техните уста прави на бъз и коприва съвременните тенденции в политиката и културата. Сатирата обаче прераства в ужас, когато става ясно какво точно е направила водачката на екоактивистите, провалена актриса, дотолкова зарибила се по каузата си, че вече е готова да прекрачи всички граници. Пираните са сред най-бруталните чудовища, които Коул е създавал, хибридизирани мутанти, поразяващи всичко, което докопат по брутален начин, напомнящ класическите романи от Джеймс Хърбърт и Шон Хътсън, а историята драматургично е подредена така, че всяка следваща глава надгражда предишната. Финалната третина от романа е френетична, но финалът е изключително удовлетворителен, макар и предвидим.

По едно време бях прекалил с четенето на книги от Майкъл Р. Коул и затова си направих пауза от творчеството му, но след нея усетих Shredders като изключително свеж и първокласен роман на ужаса, така че има риск отново да потъна в романите му.

Ревю на Александър Драганов