Eмили Рода продължава фентъзи сагата за Роуан от Рин, част от голямата поредица “Делтора”, с изненадващ трети том, в който отново има пътуване и приключения, но и голям брой политически интриги – нещо, което не съм сигурен, че ми допадна.
От векове семейството на Роуан изпълнява важната роля да избира Пазителя на Кристала – управника на мистичните морски хора, които пазят континента от нашественическата раса Зебак. Сега тази задача се пада на майката на Роуан, а тя взима и сина си със себе си, за да е сигурна, че дори нещо да се случи с нея, ще има кой да я замести. Тъй като постът на Пазителя се оспорва между три племена, а борбата за него се води с позволени и непозволени средства. Скоро майката на Роуан пада отровена, а момчето ще трябва да съчетае намирането на цяр със задачата да избере кой да е следващият Пазител – макар по всяка вероятност някой от кандидатите да е отровител!
По принцип не харесвам дворцовите интриги, които бавят сюжета и макар Емили Рода все пак да дава интересни приключения с търсенето на противоотровата, постоянния цирк с борбата за власт ме натовари, тъй като ми напомни излишно на реалния живот, от което позагубих фентъзи елемента. Все пак финалът беше силен и затова ще остана и със следващите две книги от поредицата, като се надявам акцентът в тях да е върху битките и пътуванията.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари