Пърси Джаксън срещу Левън Тъмпс

Увод
MasterChief43
Днес ще се сблъскат двама герои, читто съдби са много различни една от друга. Мистериозни пророчества и предначертани бъдеща следват пътя на единия, докато другия може да вижда и да изменя бъдещето. Единия бяга от своите сънища, не желаещ да види това, което го очаква там, докат другия се бори да ги спаси от велико зло и търси начин да се докосне до тяхното царство. От уменията им и приятелите, на които разичтат за помощ, до външния им вид дори, Пърси Джаксън и Левън Тъмпс са много различни един от друг. Но те споделят обща съдба. Някой трябва да поеме факлата, след като очилатия магьосник я отсъпи и порасна. И двамата са достойни кандидати, но кой е истинския наследник на Хари Пoтър? Това преценете сами…

Кой герой харесвате повече и защо?
Darth Sparhawk
Хората, които следят сайта от отдавна знаят, че когато прочетох за пръв път “Левън Тъмпс” бях запленен и от книгата, и от героя, който обявих за най-готиния след, разбира се, Хари Потър. Но когато се запознах приключенията на Пърси, срещнах герой, който обикнах поне толкова, колкото и очилатия магьосник. Част от това се дължи на факта, че Пърси е син на Посейдон и ме върна в моите любими от детството старогръцки легенди и митове. Други причини са невероятното чувство за хумор, което Пърси има, това, че е някакси отракан и наперен, готов да пусне лаф дори пред лицето на поредното чудовище, изпълзяло от Тартара. Симпатия буди и фактът, че той винаги пази своята чест и не се предава, дори когато непохватно се препъва при първата си тренировка с останалите герои от лагер “Нечистокръвен” или говори със самият Хадес, мрачният бог на отвъдния свят. Освен това Пърси е затрогващ с това, че винаги прави онова, което смята за редно и е готов да се жертва за приятелите или майка си, макар самият той дълги, дълги години да е просто проблемно хлапе с дислексия и да не подозира, че във вените му тече кръвта на бог.
Всичко това прави от Пърси герой, на който можем само да се поклоним. Дори Анабет да го нарича “водораслен мозък”!
Darth Allanon
Това е като да ме попитат, защо предпочитам деня пред нощта, бялото пред черното, доброто пред злото. Отговора е прост и логичен, защото ме привличат по-силно зората, а не здрача. Светлината пред тъмнината, любовта пред омразата. Защото всичко това са начала, а Левън за мен беше като едно отдавна желано начало, на нещо старо, което търсех от години. Той омагьосва. Това е най-близкото определение до истината. Просто те грабва. Бяха минали много години от основите на предпочитаните от мен вкусове, но никога не ги забравих. Не забравих приказките и техните герои, въпреки че бях намерил много по-големи, много по-детайлни светове на магия и фантазия. И въпреки всичко в приказките има нещо, което не можем да забравим, напълно да пуснем от хватката си. Макар, че са детски, не искаме да ги забравяме. Нали? И Левън Тъмпс е това което ни трябва. На нас, тези които копнеем да сме пак деца и за първи път да откриваме света на Малкия Принц или Алиса. И същевременно Левън е повече дори от това. Той таи приказката дълбоко в корена си, но сърцето под тези страници е толкова силно, че ни кара да повярваме най-искрено в света на Фуу, който е достоверен със своята приказност. А Левън? Той е прекрасният приятел на когото можем да се доверим и да подадем ръка докато вървим сред дърветата на приказния и едновременно с това опасен свят в който се потапяме. Няма как да не го харесвам повече. Той не е просто персонаж. Надминал е това. Той е дишаща жива личност, която извървява тежък път, само за да е рамо до рамо с нас.

Кой е по-великият герой?
Darth Sparhawk
Ако трябва да бъда максимално честен и обективен, и Пърси, и Левън са велики герои, които, притиснати от обстоятелствата, правят, без сами да го разберат, невероятни подвизи. Левън успя да преодолее съмнението, което хранеше за самият себе си и това е немалък подвиг, нещо, което малцина постигат, дори да са по-възрастни. Но Пърси също успя да го направи, повярва, че не е просто лузър и спаси светът на хора и богове. Защото той има качество, което малцина герои имат, а именно, никога, при никакви обстоятелства не се предава. Независимо дали става дума за това да защити съученик от побойник, когато самият той е на ръба на изключване или пък да слезе в отвъдният свят при жестокия Хадес, за да спаси майка си, той винаги ще направи това, което е редно и ако го повалиш, ще се изправи отново, както разбраха и решилата да го изпита малко жестоко Анабет, и уж дружелюбния коварен Люк.
Пърси има и още едно предимство пред Левън, а и пред самия Хари Потър. Макар подобно на тях, той да разчита много на своите приятели, големите си, решителни битки води сам, дори да са срещу титани или богове. Ситуация, в която гледа отстрани как приятелите му се борят за него, както направи Левън, докато наблюдаваше битката между Уинтър и Сабин, при Пърси не е възможна. Синът на Посейдон има куража на лъв и бе показателно, че той бе готов самичък да се спусне в царството на мъртвите, при безмилостния Хадес – макар, че е отделен въпроса доколко това бе интелигентно 🙂
Darth Allanon
Знам какво стори Пърси. Всички знаем. Спаси човечесвото, от гнева на неразумни древногръцки божества. Левън не прави нещо по-малко за да е по-назад от него. Но няма да казвам, че е по-велик. По-скоро ще ви покажа, какво трябва да стори той, и как изглежда мисията на Тъмпс пред тази на Джаксън. Левън попада в напълно непознат свят, това е идентично и при двамата. Разбират, че много нереални неща са всъщност повече от реалност и трябва да се борят срещу тях. Но нещата срещу които се изправя Тъмпс са просто невъобразими, за тях няма никакво обяснение, изскачат без предупреждение, не могат да се сравнят с нищо, нито от митологиите, нито от всекидневния живот. Тук Пърси изостава по точки защото той поне има представа срещу кого се бори, и ако има поне леко понятие от митологията ще успее да се справи или да си спомогне, докато Левън е захвърлен в дупката на заека, без да разбира накъде пада, защо нещата се движат против законите на физиката, и какви са тези ужасяващи неща които го нападат, и кой изобщо може да му има зъб и въпреки всичко, успява да се окопити. Притежава качество, което го отличава от обикновения човек. Колкото и пъти да падне продължава напред. Никога не губи надежда, неприсъщо му е да се откаже. Това е против природата му. Пърси спаси света от Боговете. Но Левън се бори за нещо доста по важно. Опитва се да спаси хората от самите тях. Ако света на мечтите престане да съществува, хората остават без такива. Следователно без надежди, следователно пълно обезверяване във всичко и към всеки. Какво се случва с един човек когато остане без мечти, надежди, желания. Превръща се в суха обвивка без душа, а душевната смърт е много по-страшна дори от тленната. Мисля, че е повече от ясно кой е по-великия.

Кой ще победи в битка?
Darth Sparhawk
Не бих допуснал грешката да подценя Левън Тъмпс. Възможността да манипулираш бъдещето е немалко умение. Аз съм чел и продълженията на великолепната книжка за порталът към Фуу и мога да кажа, че Лев прави доста впечатляващи неща и когато е притиснат, демонстрира феноменална сила. И въпреки това, съм абсолютно уверен в предимствата на Пърси, като дори няма да ползвам за пример следващите книги, където героят рафинира уменията си и придобива нови сили – ще ви оставя да откриете тези неща. На мен първата книга и филмът на Крис Кълъмбъс са ми напълно достатъчни, за да съм сигурен в победата на Пърс. Синът на Посейдон едновременно контролира силите на водата, гарантирайки солидно изкъпване на противниците си и е невероятен войн, способен след кратка баня да кръстоса меч с обучавали се с години в лагер “Нечистокръвен” герои или дори със самият бог на войната Арес. Той може да лети на летящите си обувки и да сече главите на хидра (както и при предишния въпрос, ще спестя коментара доколко това е интелигентно), да се преследва с някой, който го цели с мълнията на самият Зевс Гръмовержец, да издебне и надхитри Горгоната Медуза, да излезе като победител след срещата с Минотавъра. Левън е добър, но не толкова добър. Да, наистина, той има най-малкото потенциал да манипулира бъдещето, но това едва ли ще впечатли Пърси, който се е срещал с титана Кронос, наричан Господарят на времето.
Лев обаче не бива да се притеснява – както видяхме от филма на Крис Кълъмбъс, за разлика от Анабет, Пърс е доста галантен победител 😉
Darth Allanon
Пърси Джаксън или може би трябва да кажа Персей Джаксън? Добре така да бъде. Татко е Посейдон, можем някой и друг трик – да се излекува чрез помощта на водата или да пробуди войнските си инстинкти и да стане непобедим боец. Това са напълно верни неща. Но каквото и да стори е напълно безсилен в ръцете на времето. А времето като сила е това, което умее Левън Тъмпс. Манипулацията на времевата линия и причинно следствената връзка са неговите умения. Това е не просто коз, нито скрита карта това е оръжие което не може да се мери, нито с магически артефакти, нито с свръхчовешки сили. То е много над тях. Леко съсредоточаване на Тъмпс може така да извърти нещата, че Пърси да се окаже нанизан на собствения си меч. От друга страна Тъмпс, няма да пожелае да убива, защото мисля, че го познавам достатъчно добре и може да избягва до безкрайност ударите на врага си. Пък ако това не е достатъчно, нека си припомним, че самия Тъмпс не е точно човек. Често можем да чуем и думата Офинг, която го прави не по-слаб противник в физическо отношение. Но пак, само ще спомена. Какво може да победи златист поглед манипулиращ съдбата? Вие решете.

VS