Гандалф срещу Аланон

Увод
DARTH_SIDIOUS
Дойде денят, в който ще се изправят един срещу друг двама от най-могъщите герои във фентъзито – Гандалф и Аланон. Както и да ги наречем те съчетават в себе си както войнското, така и магьосническото. Аланон – друидът, който се изправи срещу нечувани предизвикателства и интриги, битки и изпитания срещу коварни сили на мрака и не се поколеба да вземе решение дори поставен пред лицето на смъртта? Гандалф – магьосникът, който на свой ред се изправи пред огнения дъх на балрога и който командваше обсадата на Минас Тирит, когато неколкократнопревъзхождащата оркска армия щурмуваше вековните стени на Града? От друга страна как можем да поценим мъдростта и вековния опит на друида и магьосника, които се увеличават след всяка битка и всяко поредно изпитание? Неслучайно двамата са едни от най-могъщите и величествени ментори във фентъзито, измисляни някога.
Но сега двамата са изправени един срещу друг…

Кой харесвате повече и защо?
Woodstrider
Харесвам повече Гандалф. За мен той е прототипът на един от любимите на феновете типове персонажи – мъдрият магьосник, който насърчава и напътства главния герой по пътя му. Гандалф притежава изключителна харизма, огромна сила и забавна словоохотливост. Той винаги знае кога да се появи на сцената – “магьосникът никога не закъснява, нито подранява, а пристига точно когато пожелае”. Друга причина да предпочета Гандалф е, че за разлика от Аланон, който е мрачен и засрашителен дори за своите съратници, Сивия вълшебник има благ характер; той е приятел с всички свободни народи от Средната земя и почти всеки от тях му се доверява и се вслушва в мъдростта му.
Darth Sparhawk
Вълшебникът Гандалф е типичният добър вълшебник – мъдър, мил и белобрад. Това го прави чаровен, но аз винаги съм обичал по-мрачните, загадъчни образи. Те обикновено са лоши, но с друидът Аланон получавам всичко. Загърнат в своето тъмно наметало, с характерната присмехулна усмивка, застинала на лицето му, високият друид понякога напомня повече на създанията на мрака, с които се бори, отколкото на добър герой. Язвителен, безпардонен и безпределно могъщ, той често плаши съюзниците си почти толкова, колкото и техните противници, а навикът да разкрива само толкова, колкото му е угодно оставя горчив вкус в устата им.
Въпреки това малко герои са така добри и жертвоготовни, колкото друида. Оставен сирак от малък, той се затваря в себе си и до края на дните си остава наглед далеч от хората. Въпреки това обаче той прави всичко за Четирите земи и техните обитатели, без да очаква благодарност и искрено се привързва към младите хора, които поради обстоятелствата понякога е принуден да манипулира – както става с младия Ший Омсфорд, полуелфа, който чувства като син. Тази особена двойнственост на характера не съм срещал при друг магьосник и именно затова Аланон си остава мой любим фентъзи герой вече дълги години, откакто за пръв път се запознах с него от страниците на първите книги на Тери Брукс.

Кой е по-велик?
Woodstrider
Това е наистина спорен въпрос. Гандалф и Аланон определено са едни от най-великите герои, появвявали се по страниците на фентъзи романите. И двамата играят изключително важна роля при направляването на събитията в Средната земя и Четирите земи. Все пак смятам, че Гандалф е по-велик, поне в известен смисъл. Напътствайки и Билбо, и Фродо, Гандалф е изключително важен за намирането и в последствие за унищожението на Единствения пръстен и победата над Саурон. Макар в човешки облик, Гандалф е всъщност величевствен маяр и е един от най-могъщите персонажи във фентъзито изобщо.
Darth Sparhawk
Не бих казал на бялото черно и не бих отрекъл, че Гандалф е действително велик вълшебник, помогнал много на народите от Средната земя в тяхната битка с Мрачния владетел от Мордор и неговите слуги и емисари. Ала все пак той е създание с ангелска същност, изпратено именно с такава мисия сред елфите, хората, джуджетата и хобитите, да бди над тях и да ги предпазва. Той прави, това, което се очаква от него и след това си заминава за Задмория.
А друидът Аланон не е такъв. Той е човек – съвсем не обикновен, наистина, но човек. Останал без родители още в невръстна възраст, той с лекота би могъл да се обърне в тъмната страна и вероятно би постигнал дори още по-голяма сила, без да плаща цената, която всички друиди дължат на магията. Ала не – той се обрича на това да прекара по-голямата част от живота си в сън, събуждайки се в моменти на голяма нужда, за да защитава хора и народи, които най-често не се радват на появята му. Но той идва отново и отново, винаги готов да се изправи срещу създанията на мрака – независимо дали става дума за Господарят на Магията и неговите крилати вестители на ужаса, за древните демони, желаещи да отмъстят за хилядолетния си затвор, или за лукавите Призраци Морди, призоваващи чудовище след чудовище, за да постигнат целите си. Когато те се появят, Аланон винаги е там – мрачно, но успокояващо присъствие на човек, който ще направи каквото трябва независимо от всичко. Човек, пожертвал живота си във всеки смисъл на думата, за да може живота в Четирите земи да продължи, останал да бди над тях дори след смъртта си.
Това, а не шеметните му умения в битка, за които ще спомена след малко, го прави велик.

Кой ще победи в битка?
Woodstrider
Сблъсъкът между двамата могъщи магьосници би бил наистина величествен. И двамата владеят магическото изкуство до съвършенство. Все пак, смятам, че Гандалф би имал надмощие над Аланон. Едно от главните предимства на Сивия (и по-късно Белия) вълшебник е неговата издръжливост. Тя се дължи на маярската му същност, която му позволява да оцелее след безброй опасности и битки, някои от които с назгулите и с Балрога. Освен това, Гандалф притежава арсенал от магически атаки на свое разположение – магически огън, както и силни заклинания, които задържат безбройни орди от орки на разстояние. Като се има впредвид, че всъщност магьосникът използва само част от своите способности, поради забраната на Валарите, можем да предположим, че Гандалф е неимоверно по-силен в истинската си форма, както е бил, когато е обитавал Валинор. Макар, че друидът Аланон също не е за подценяване, смятам, че хилядолетната мъдрост и сила на Гандалф (който дори избягва смъртта, когато се преражда в Гандалф Белия) ще му помогнат да надделее в този двубой.
Darth Sparhawk
Макар да прилича понякога на добродушен старец раздаващ фойерверки, Гандалф е противник, който не бива да бъде подценяван, както научи по трудния начин Балрога, ужасният демон, обитаващ мините на Мория. И все пак, аз не мисля, че неговите способности, независимо дали робата му е бяла или черна, ще са му достатъчни за да удържи в сражение друида Аланон. Аланон още от най-невръстни години владее умопомрачително силна магия, мощ, която шокира неговият наставник Бремен и е достатъчна дори в детството му да възпира злите слуги на Господаря на Магията, злокобният Мрачен Владетел, завърнал се от света на духовете, за да търси мъст и власт. А оттогава нататък Аланон става само все по-силен и по-опитен. Със своята магия той съкруши Носителят на Черепи в крепостта Паранор, където изчадието му бе устроило клопка, обърнала се срещу ловеца. Със своята мощ той спаси елфите неколкократно, като уби демоничния дракон за броени минути, вдигна огнена стена, от която земята под демонските нозе закипя и накрая се изправи във величествен дуел с Дагда Мор, демонският крал, носещ жезъл на силата с мощ, не по-малка от тази на самия друид. Дори накрая на живота си, когато бе стар и уморен и времето му в Четирите Земи изтичаше, Аланон сполучи да направи на пепел джакайрата, ужасното същество на лудостта и безумието, призовано от мъглите на времето със злата магия на безмилостните Призраци Морди – защото самите Призраци не можеха да докоснат Аланон.
Всяко от споменатите създания дотук не отстъпва по нищо на Краля-магьосник на Ангмар, предводителят на Назгулите, който при цялата си сила все пак си остава само слуга на Саурон, но при все това успя да накара Гандалф, Белия конник, да отстъпи.
Аз уважавам белобрадия вълшебник на Дж. Р.Р. Толкин много. Той бе един от онези герои, които ме запалиха по фентъзито преди толкова много години. Но дали той може да победи Аланон? Няма начин!