На днешната дата Националния Клуб за Фентъзи и Хорър “Цитаделата” навършва 20 години. Клишето изисква да се каже, че чувството е сюрреалистично, а основаването и големите срещи от миналото се чувстват все едно са били вчера, но истината е, че две десетилетия са си много време и се усещат. Хубавото е, че бяха плътни двайсет години, наситени със събития и постижения, така че всички, които сме били съпричастни на тази общност, можем да погледнем назад с удовлетворение и напред с увереност за още.
Клубът е основан през 2001-ва година, когато група издатели на фентъзи и фантастика се събират на 20-ти октомври в кино “Урвич” и създават общност за феновете на меча и магията. Тогава има и прожекция на филма “Конан Варварина” и идват 200 човека – шеметен успех и заради лентата на режисьора Джон Милиъс по романите на Робърт Хауърд, защото за самото основаване след филма не останаха всичките зрители.
Първите години на клуба са турбулентни, като се мести от екзотични сгради като един Ритуален дом и различни кафенета, някои от които в далечни краища на София, заради което останаха твърде малко участници в него. Въпреки това тогава клубът, тогава известен като “Конан”, имаше и много успешни събития, като фестивала “Конаниада”, чието първо летуване се състоя в Клисура през 2001-ва година или летуването в Шабла на същата година. Тогава започнаха и годишните награди, които по правило бяха във филмотечното кино “Одеон” и вървяха с прожекции на класически фантастики.
През 2003-та година клубът уседна и издателите отстъпиха благородно на феновете, като за председател бях избран аз. Тогава не бях предвиждал да се състезавам по дълголетие на ръководен пост с Боби Михайлов, но така се получиха нещата и честно казано, не се чувствам гузен, тъй като мисля, че се получи добре. Същата година направихме и контакт с тогава новия сайт “Цитаделата на светлината” на Васко Мирчев и така клубът постепенно започна да разширява профила си на интереси, като започна да следи по-нови поредици като “Хари Потър”, както и масивни споделени вселени от рода на “Междузвездни войни”. Постепенно клуб и сайт станаха едно и приехме името на Цитаделата, за да бъдем по-инклузивни към различните типове произведения, които представяхме, а първо срещите, а по-сетне и наградите ни се преместиха в Дом на Културата “Средец”, който се превърна в наше убежище.
В края на първото десетилетие от съществуването ни се случи бумът на младежкото фентъзи, а срещите ни за “Хари Потър”, “Пърси Джаксън” и “Здрач” привличаха по над сто човека на събиране, зенит в популярността ни, достигнал създаването на клуба в “Урвич” по популярност и далеч надминал го по ангажираност. За съжаление нищо не е вечно и не задържахме тази огромна вълна, като затова причината обаче е, че Цитаделата винаги се е опитвала, колкото и нескромно да звучи, да задава тенденции за качество в жанра, а не да следва модни течения. Поради това, когато политкоректността нахлу в жанра и се преплете с носталгията, спираща появата на големи нови неща, ние останахме по-встрани от масовите хитове, но запазихме собствена физиономия.
Не, че надменността в задаването на тон не ни е играла лоши шеги. Болезнено известни на фендъма са караниците ни с други общности от първите години на съществуването ни, които докарваха основалите ни издатели до полуда, а читателите до ступор. Би било нелепо да се връщаме толкова назад в търсене на виновни, затова само го отдаваме на юношеската възраст, в която бяхме като фенове тогава и продължаваме нататък.
Защото ако има нещо, позволило на клуба да оцелее толкова години, това е възможността да разширяваме кръгозора си и да откриваме нови неща за жанра. Нека припомним – започнахме с класическото фентъзи, продължихме през младежкото, стигнахме до голямата вселена на “Междузвездни войни”, от нея скочихме към супергероите, а от тях се прехвърлихме на гигантските роботи и приказните сюжети с животни, като в същото време открихме за нас и за читателите ни някои от най-плашещите истории на ужаса.
През последните години погледът ни се насочи на Изток и така потънахме в омаителните светове на японската анимация и азиатското кино, а след дълга пауза тази година се върнахме и към видеоигрите. Това е единственият начин да запазим ентусиазма си към жанра – като съхраним в себе си копнежа по нови неща. Има общности, които се посвещават на един автор или книга, но ние не сме от тях и според мен така е по-добре – поне за нас си.
За десерт по план трябваше да обявя голямото събитие, на което да посрещнем празника. Сигурно и това ще успея да направя, но предвид обстановката около пандемията на страната, засега не мога да го сторя. Затова днес, ако сте наши фенове, сипете си по една чаша вино, ударете една наздравица и се почерпете за 20 години от основаването на Цитаделата…
Статия на Александър Драганов
Последни коментари