Скъпи фенове на Цитаделата, добре дошли отново в рубриката Азиатско каре, днес имам особеното удоволствието отново да ви пренеса в Китай, десетилетия напред, когато нашият свят е нападнат от чуждоземни нашественици. Трябва да призная, че гледах този филм без особени очаквания, но останах очарован. За мен видяното е напълно равностойно на такива продукции като Денят на независимостта и Валериан. Режисьорът – Хуа-тао Тенг и сценаристът Джинглонг Хан обединяват усилия за да направят спейс изживяването още по-незабравимо. Тук е мястото да отдадем и заслужена почит на китайския писател Джанг Нан, по чиято новела е правен филмът. Аз лично нямах представа, че и китайците пишели такива истории, но видяното определено ме мотивира да прочета повече от тях.
В не толкова далечната 2035 година Земята е нападната от извънземни, които искат да източат енергийните ресурси на нашата планета. За да се защитят от нашествениците хората построяват четири града, които получават символичното име „Крепостите“. Ню Йорк, Москва, Ню Делхи и Шанхай са точките, в които учените съсредоточават защитите ресурси и технологии на човечеството в отчаян опит да защитят нашата цивилизация – те създават планетарни щитове, които да пазят хората от извънземните. Но вече е твърде късно. Нашественикът изпраща огромен кораб, който започва методично да унищожава крепостите. За по-малко от година Ню Йорк и Москва падат, след още няколко месеца ги последва и Ню Делхи. Съзирайки опасността от глобална катастрофа, хората се обединяват около световно правителство с център Шанхай – последната Крепост. Малкото оцелели делегати на ООН формират правителството, а военното командване на Крепостта е поверено на генерал Шао Йин. Генералът успява да създаде брилянтна стратегия, с чиято помощ да държи надалеч нашествениците. Той формира елитен отряд, който поправя всеки път, когато планетарният щит бива повреден, така че оръдията на врага да не могат да го пробият. И това работи…до един момент. Когато извънземните се завръщат, Шао разбира, че техните стратегии са станали още по-коварни и затова обмисля да предприеме план B. А изходът от него е двупосочен. Ако стратегията успее, враговете ще бъде отпратени завинаги, но ако се провали – това ще е краят на Шанхайската Крепост. Краят на една цивилизация.
В главната роля влиза младият, но обещаващ китайски талант Лу Хан, който започва своята кариера като певец, а това е една от дебютните му продукции. Хан играе младият пилот Джанг Янг, който мечтае за това да участва в битка срещу нашествениците, но това така и не се случва, защото семейството му е принудено да се мести от град на град. Когато най-сетне навършва пълнолетие, Янг се записва в силите, които остатъците от ООН създават и по свое желание отпътува за Шанхайската Крепост. Там бързо намира приятели и един ден те заедно решават да кандидатстват за специалния отряд на генерал Шао. След като с радост научават че са приети, тийнейджърите започват обучение, а най-големият им тест идва много скоро. Извънземните нападат Шанхай и след като успяват да проникнат в Командния център, на Джанг Янг се пада нелеката задача да отвърне на удара.
Лин Лан е заместник – главнокомандващ на Шанхайската Крепост и най-довереният човек на генерал Шао. Тя е и изпитващият бъдещите бойци от елитната бригада за борба с извънземните, както и един от малцината офицери, които знаят за тайното оръжие на ООН. Когато се запознава с Джанг, двамата се влюбват и тъй като на бойното поле няма случайни нещата, скоро се оказват в един и същ отдел. Когато извънземните нападат отново, Лан успява да удържи обсадата, но това до такава степен натоварва ресурсите на Шанхай, че единственият начин следващата инвазия да бъде отблъсната е тайното оръжие. Когато Шао се съгласява, всичко е в ръцете на Лин. Тайванката Шу Ки, която има славата на една от „най-скъпите“ актриси в Китай, взема ролята на Лан.
Няма да ви развалям удоволствието с повече спойлъри. Само ще кажа, че основното, което ме мотивира да гледам филма беше не само любовта ми към азиатското кино, но и хейтът, който IMDB постоянно бълва против него. Очевидно западните критици разглежда това, което се случва по света като културна война и са решени да я водят до край. Е, ние в Цитаделата не водим войни, а строим мостовете с усилен труд и постоянство за светлото бъдеще на жанра и нашите фенове. По същият начин, по който го направиха и героите в този филм. Приятно гледане!
Ревю на д-р Искрен Иванов
Последни коментари