Епическата сага “Белгариад” приближава своя финал в “Черната кула”, четвъртата книга от класическата фентъзи поредица на писателя Дейвид Едингс. Магьосникът Ктучик, върховен жрец на гролимите и господар на Рак Ктхол, е мъртъв, а Кълбото на Алдур вече е в ръцете на групата герои, чиято поява е била предсказана преди хилядолетия от легендарния Кодекс на Мрин. Ала цената на победата не е била евтина – безсмъртният вълшебник Белгарат сякаш е изгубил ума и силите си, а неговите спътници трябва да се измъкнат от жреците гролими и пълчищата мурги, тръгнали подире им. Водачеството пада върху младият Белгарион, който трябва да поведе приятелите си през степите на Алгария, преди да потегли към Рива, мрачният остров на бурите, където той най-после ще открие истината за себе си и задачата, която му предстои. Светът се готви за война – но всички битки в крайна сметка зависят само от един сблъсък, предсказан още от възникването на вселената…
Когато четох книгите от поредицата “Белгариад” като тийн, “Черната кула” ми направи най-слабо впечатление, но сега ми се струва една от най-добрите книги в тази наистина класическа сага. Едингс показва майсторството си както като светостроене, така и при изграждането на характерите, като тук наистина виждаме развитието както при Гарион, който наистина израства от момче в млад мъж и истински герой, така и при годеницата му Се’Недра, която е звездата в последната част на книгата. Към това се добавят нова порция култови моменти с Поулгара, наистина сърцераздирателен откъс, разкриващ миналото на любимия ни мошеник Силк, както и трогателна сцена с Белгарат, която показва красотата на жанра фентъзи, такъв, какъвто го пишеше навремето великият разказвач Дейвид Едингс. На края на романа всичко е удобно постлано за епическия завършек на поредицата, който ще ви представя съвсем скоро. Книгите от поредицата “Белгариад” не са толкова отделни романи, колкото сегменти от едно цяло – но още преди финала мога да кажа, че това е един от редките случаи, в които детските спомени не те лъжат – става дума за наистина върхово произведение в жанра на епичното фентъзи. За мен е радост, че го преоткрих наново.
Последни коментари