Уилям Уентън и крадецът на луридий (Уилям Уентън #1)

“Уилям Уентън и крадецът на луридий“ е първата книга от поредицата „Уилям Уентън“ на норвежкия писател Боби Перс. Прочетох я по празниците, в настроение за нещо в духа на „Хари Потър“ – и донякъде го получих, но не съвсем.

Уилям е изключително умно момче с почти маниакален интерес към шифри, кодове и загадки. Родителите му обаче никак не се радват на това и упорито се опитват да потиснат наклонностите му, като бащата непрекъснато го насърчава да спортува. Всичко се променя, когато в близкия музей е изложен мистериозен артефакт, чиято тайна никога не е била разгадаванa. Уилям успява там, където най-големите умове са се проваляли – и така започва да разбира защо родителите му толкова държат интелектът му да остане скрит.

На корицата издателство „Емас“ препоръчва книгата за фенове на „Пърси Джаксън“ и „Доктор Кой“, което по-скоро обърква. Най-близката аналогия е „Хари Потър“ – както като драматургична рамка, така и като стил, който Боби Перс очевидно се опитва да доближи до този на Дж. К. Роулинг. Съществената разлика е, че магията тук е заменена с високотехнологичен свят, чудновати роботи и тайнствени материали, като луридият изпълнява ролята на своеобразен философски камък.

Основният плюс на „Уилям Уентън и крадецът на луридий“ е, че се чете много бързо и почти никъде не доскучава. Светът е сравнително оригинален и не е директно копие на други популярни поредици в жанра.

Минусът е по-труден за формулиране – просто нещо липсва. Уилям е симпатичен герой, но така и не успях да се привържа към него. Фантастичният декор е интересен, но няма уюта на магьосническия свят или енергията на Лагера на Нечистокръвните. Познатите мотиви – умната приятелка, опасният съперник в училище – са налице, но остават недоразвити и не пораждат силна емоционална реакция. За сметка на това злодеят е изграден доста сполучливо.

В крайна сметка книгата не е лоша, но и не е нещо забележително. Чете се като фенфик на „Хари Потър“ в алтернативна, технологична вселена – нещо, което на част от читателите със сигурност ще допадне. Не изключвам и аз самият в някакъв момент да продължа със следващите томове, но те определено не са в непосредствения ми списък за четене.

Ревю на д-р Александър Драганов