С известна боязън предлагам този материал пред вас, читателите, тъй като традиционно класациите в „Цитаделата“ най-често са посветени на жанра фентъзи. Сега ще ви представя личната си класация за Топ 10 книги на ужасите, като направя две уговорки. Първо, все още се считам за лаик в жанра, макар да съм чел вече не толкова малко неща, затова не ангажирам никой друг освен себе си с класацията и оценките за включените в нея книги. Второ, не пускам повече от едно произведение на автор, тъй като бих искал да обхвана повече творци. Повечето от споменатите произведения са издавани на български, но понеже аз чета доста и на английски се срещат и такива, които не са излизали на родния ни език. Започвам с…
10. „Франкенщайн“ от Мери Шели
Това беше първата хорър книга, която прочетох през живота си, някъде в ученическите години и поради това влиза в класацията ми, макар сигурно на много съвременни читатели ще се стори доста поостаряла. Историята за лудия учен, който създава чудовище, съшито от трупове, е известна на всички и е била имитирана, допълвана и пародирана многократно. Въпреки това книгата на Шели остава изненадващо силна с това, че показва две паралелни трагични истории – на младият учен, направил една фатална грешка, която ще го преследва в остатъка от живота му и на чудовището, явило се на този свят без да го иска, обречено да бъде хулено, мразено и безкрайно само.
9. “The Damnation Game” от Клайв Баркър
Клайв Баркър е изтънчен и извратен ум, които стои зад култови класики като „Кървави книги“ и филмите от поредицата „Хелрейзър“. Лично аз обаче останах най-впечатлен от тази негова книга, вариация по сюжета на Фауст, която преплита темите за сделката с дявола и обсебената от духове къща, създава земни и трагични герои и ги изправя срещу злодей, който изглежда колкото отмъстителен и непобедим, толкова и странно уязвим. Романът, който все още не е излизал на български, обаче в никой случай не е за мекушавите – някои от дементните описания на извращения и насилие ме преследват до ден днешен.
8. „Мъглата“ от Стивън Кинг
Най-големият ми грях като фен на ужасите е, че никога не обикнах истински творчеството на Стивън Кинг, не можах да направя емпатийна връзка с героите му и поради това така и не дочетох неговите големи опуси в жанра – „То“ и „Сиянието“. „Мъглата“ обаче, която е кратка, идейна и силно смущаваща, ми хареса много. Историята за странно явление, което отваря процеп в нашия свят, от което излизат страховити чудовища, всъщност прави най-силно впечатление с усещането за изолация и озверяване на самите хора, затворени в мол, към който пъплят всевъзможни изчадия, никое от които обаче не е толкова зло, колкото се оказваме самите ние.
7. „Древният враг“ от Дийн Кунц
Тази книга прочетох навремето заради филмът с Бен Афлек и както често става, литературният първообраз се оказа много по-силен. Историята разказва за мистериозен случай, в който населението на цял град просто изчезва, а екипът, изпратен да изследва случая се натъква на кървава мистерия, която ще ги сблъска с чудовищно същество, проявяващо се под образа на страховити фантоми. Кунц е изградил перфектния трилър в тази книга като напрежение и идея, съчетаваща чисто религиозна символика с нови открития в науката и биологията.
6. „Песента на Кали“ от Дан Симънс
Авторът на фантастичните класики „Хиперион“ и „Олимп“ отвежда читателя в индийския град Калкута, където главният герой, търсещ изчезнал поет, се натъква на абсолютното зло. Болезнено откровена и заклеймявана от блюстителите на съвременната политическа коректност, „Песента на Кали“ прави впечатление с литературната метаигра, която Дан Симънс си прави по изграждането на сюжета – всяка глава цитира различни мисли за Индия – като в същото време е изключително минималистична откъм свръхестествени елементи и разчита да създаде атмосфера с правдиви описания на човешката мизерия. Когато демоничният ужас се разкрива, читателят вече е в кошмарен делириум, събуждането от който настъпва с чудовищния финал. След като го стигнах, за известно време аз буквално се чувствах омърсен и се отървах от моето копие на книгата… само за да си я купя наново няколко месеца по-късно. Безпощаден роман.
5. „Ужасът в Амитивил“ от Джей Енсън
Това е най-убедителната история за обсебени от духове къща, която може да прочетете, а елементът на ужас се покачва, когато разберете, че романът описва предполагаемо действителни събития.
Джордж и Кейти Лутц смятат, че са намерили идеалната къща на евтина цена и то в сравнително тузарския квартал на Амитивил в Ню Йорк. Оказва се, че са направили сделка с дявола – в къщата е станало брутално убийство и почти веднага след нанасянето си, Лутц и децата им започват да бъдат измъчвани от зловещи паранормални явления, които ги карат да напуснат новия си дом след по-малко от месец.
Основната сила на книгата се крепи в простотата на прозата, която не блести нито с кой знае какви описания, нито с развитие на персонажите. Това обаче й придава почти документална стойност, а читателят неусетно започва да се вижда в ролята на Джордж и Кейти и да се ослушва за всеки подозрителен звук в собствения си дом.
Писателят умира при мистериозни обстоятелства година след излизането на първия и най-добър от филмите, а романът му остава едно от най-травматичните изживявания, които черният жанр може да ви предложи.
4. „Плъховете“ от Джеймс Хърбърт
Джеймс Хърбърт е най-успешният автор на ужаси във Великобритания, а неговата запазена марка е насилието, като това личи още от дебютната му книга „Плъховете“, за която е съмнително, че е излизала на български, въпреки някои библиографски източници от началото на 90-те. Хърбърт изважда ужаса от блатото на втръсналата на всички готика и развива една проста идея, от която създава истински апокалипсис.
В Лондон се появява нова порода черни плъхове – огромни, гладни и кръвожадни. Ухапването им носи смърт дори да се измъкнете от огромните им глутници, които поразяват първо бедняшките квартали, а после плъзват из целия град, като поставят под въпрос мястото на човека на върха в хранителната верига. От самото начало на книгата Хърбърт показва, че никой, никога и никъде не е в безопасност – плъховете изяждат хомосексуален бездомник, останал на улицата заради ориентацията си, а после и бебе, барабар с майка му и кученцето им – но накрая романът достига кресчендо на безумието, илюстрирано най-ярко от сцената, в която жираф препуска, докато чудовищните гризачи го ядат жив след тяхна атака в зоологическата градина. Освен със самите гадости, Джим Хърбърт втрещява и с правдоподобния начин, по който разиграва реакцията на властите в такава ситуация – от игнорирането и подценяването на проблема до пълната безпомощност пред него.
Книгата има много силни продължения, а авторът е писал и други книги, удрящи с тежестта на парен чук – като “The Fog” и “The Survivor” например – но нищо не въздейства така както срещата с първата му книга.
3.“ Маниту – Кошмар в Манхатън“ от Греъм Мастертън
Стигаме и до може би най-забавната книга в класацията, което ни най-малко не й пречи да бъде смущаваща, напрегната и страховита. Нейн автор е Греъм Мастертън, уникален човек и безкрайно талантлив писател, автор на повече от 130 книги от най-различни жанрове.
Историята на „Маниту –Кошмар в Манхатън“ ни среща с Карен, която има опасен проблем – бързорастящ тумор. Преди операцията тя решава да си направи консултация с ясновидица Хари Ърскин, симпатичен мошеник, който обаче открива това, което най-мрази най-много – действителна среща с паранормалното. В действителност туморът на Карен е зародиш, в който се преражда Мискемакус – велик шаман на индианците, който иска да отмъсти на белите, заробили земята на неговия народ, като призове най-ужасните демони от митовете на червенокожите.
За написването на книгата Греъм Мастертън използва елементи от Мита за Ктхулу на Х.Ф. Лъвкрафт, а драматургичната структура напомня класиката „Заклинателят“. Крайният резултат обаче е книга със собствен характер, която в различни етапи от действието може да ви ужаси, напрегне, уплаши, но и разсмее. Продълженията “The Djinn” и “Revenge of the Manitou” също не са никак лоши, а авторът има и много други силни заглавия като “The Devils of D-Day” и “The Wells of Hell”. „Маниту“ обаче си остава класическото му произведение и може би най-добрият приключенски хорър, писан някога.
2. „Заклинателят“ от Уилям Питър Блати
Повечето от книгите в жанра на окултния ужас засягат темата за Дявола и неговото влияние върху хората. На пръв поглед човек би казал, че така е и със „Заклинателят“ на Уилям Питър Блати, книга, която с основание се счита за класика и е вдъхновила може би най-страшният филм в историята. В действителност обаче тя е за Бога и точно това я прави велика.
Историята сигурно е позната на всеки – малката Ригън Макнийл претърпява плашещи измерения в характера и чудовищна физическа дегенерация, а когато лекарите се оказват безсилни дори да определят причините за симптомите, майка й се обръща на помощ към свещеник, но точно когато той претърпява криза на вярата заради смъртта на майка си. С помощта на по-стар свой събрат обаче, отец Карас събира силите за върховна саможертва и се изправя срещу злокобно същество от древността, в опит да го прогони от тялото на едно невинно дете…
Несъмнено „Заклинателят“ има моменти, в който може да накара косъмчетата по върха на врата на читателя да настръхнат, но в действителност това е една човешка история за състраданието, съмнението и търсенето на Господ в един свят, където Той е позволил да се случва зло. Тази книга, както и продължението „Легион“, надхвърлят жанровите ограничения, като водят философски диалог с разгърналия страниците им без да го щадят и поставят най-сериозните и тежки въпроси, като в същото време обаче предлагат и утеха със своето послание за доброта и състрадание. Макар точно чувствителните хора да биха се разтроили най-много от описанията на демонично насилие, тъкмо те ще открият най-ценното в романа.
1. „Сянка над Инсмут“ от Х.Ф. Лъвкрафт
Класация на „Цитаделата“ в която първи е Х.Ф. Лъвкрафт? Не думайте.
Да, предполагам, че не изненадвам никого с това, че поставям на първо място Императора на космичния ужас, но няма и как да не го сторя. Лъвкрафт, прокълнатият гений от Провидънс, ме запали истински по хорър литературата, а „Сянка над Инсмут“ е книгата, носеща най-голяма отговорност затова.
Историята се води от гледната точка на млад човек, който решава да пренебрегне предупрежденията на местните хора и да продължи етнографските си изследвания, като се отбие в Инсмут, град, за който се носят най-черни легенди и предания. Казват, че хората там са направили сделка с Дявола, за да постигнат безсмъртие тук, на земята, а цената за това е изключителното уродство, което ги сполетява от младежка възраст и се утежнява с изминаването на годините.
Лъвкрафт умело потапя читателя в атмосферата на своята история, като първо разглежда прокълнатия, запустял град през очите на протагониста, постепенно въвежда абсолютния ужас с несвързания разказ на един стар пияница и отприщва върховните сили на злото в кошмарен делириум, случващ се наистина с главния герой, а пробуждането на финала, макар и написано с дъхавия, вкусен старинен стил, характерен за този автор, удря като мокър парцал.
Ще подготвя бягството на братовчед си от оная лудница в Кентън и заедно ще потеглим към вълшебната сянка на Инсмут. Ще преплуваме до смълчания риф сред морето, през черните бездни ще се гмурнем към безчетните колони на титаничния Йе’ха-нтхлеи и там, в царството на подводните обитатели, ще живеем завинаги сред чудеса и величие.
Нямам какво да добавя в повече.
Последни коментари