Тиквената глава (Pumpkinhead) е злодей, родил се от опита на майстора по специалните ефекти Стан Уинстън да режисира самостоятелен филм с чудовище, което сам е измислил. Но макар това чудовище да няма потенциал да се превърне в легенда като Пришълеца и Хищника, то все пак се е оказало достатъчно известно, за да накара „Сай Фай“ да заснемат трети (а после и четвърти филм) за злодеянията му.
За разлика от втората част, която бе само косвено свързана с оригинала, третият филм, излязъл по телевизията през 2006-та година, е пряко продължение на първия, като ветеранът Ланс Хенриксен се завръща, макар и в поддържаща роля, отстъпвайки челната позиция на друга икона в жанра на ужасите – Дъг Брадли, по-известен като Пинхед от поредицата „Хелрейзър“. Тук Брадли не изневерява на мракобесния си стил, като влиза в ролята на безскрупулен лекар, който поддържа изключително висок жизнен стандарт насред изостаналия американски юг, като използва телата на починалите местни селяни за органи. Когато обаче научават за това грозно неуважение към тленните останки на близките им,
няколко младежи отиват при местната вещица и призовават убиеца, известен като Тиквената глава за да отмъсти. Дори притиснат от демон обаче, лудият доктор не се предава и решава да се бори с изчадието… като избие онези, които са го вдигнали от ада!
Вижте, макар да гледам такива филми, аз не съм сляп за недостатъците им. Дори първата част от тази поредица разчиташе повече на атмосфера и ефекти, отколкото на някакъв дълбокомислен сюжет, втората свали гарда още повече, а третата вече е дефиницията за филмова шлака. Още от първите кадри зрителят бива бомбардиран с безсмислени кадри, показващи одиране на трупове уж с цел кожата им да се използва за някакви благородни цели, а всъщност просто за да те отврати. Нещата не стават по-добре и по-нататък, когато Тиквената глава, някога раздвижван от ефектите на великия Уинстън, се появява в пълния блясък на нискокачествената компютърна анимация, за да преследва удивително клишираните образи, които изобщо не звучат автентично като в оригинала, а са направени като по шаблон. Освен злия доктор, имаме метълки, наркомани, селянче, което помни ужасното си минало като дете и тъй нататък, колкото да се запълни времетраенето от няма и час и половина. При все това, вероятно от жестокост или от простотия, аз не съжалявам, че гледах този филм, като се забавлявах искрено на майсторското изпълнение на Брадли като изрод, а също и на чичко Тиквичко, който раздаваше кърваво правосъдие де що свари. Ако сте в настроение за гадорийка и сте гледали първите два филма – пробвайте и този, колко по-зле може да стане…
Последни коментари