Материалът и произведението, което той разглежда НЕ са подходящи за лица под 18 години
Едно от нещата, които си мислех, че няма как да се случат е в консервативна страна като България да бъде внесен “Терифайър 3“, най-новият филм от поредицата на ужасите от режисьора Деймиън Лиони, съзнателно и умишлено провокиращ границите на добрия вкус и приемливото в киното. За моя голяма изненада това не само се случи, но и зрителите го възнаградиха с първо място в родния бокс-офис, което показа, че сред нас има глад за свобода и дух, нетърпящ ограничения. След като и от Цитаделата гледахме филма, сега е време за ревюто му, но още преди резюмето към сюжета, ще кажа, че “Терифайър 3” задържа високото ниво на втората част и катапултира поредицата на върха в съвременния хорър – стига да имате стомаха да го издържите.
Дори обезглавяването не може да спре клоуна убиец Арт, чиято жестока ръка вече е напътствана от жесток демон, обсебил тялото на една от жертвите му, обезобразената Виктория. Именно тя позволява на бруталния касапин да се възстанови и скрие в леговището си, докато времето да атакува не настъпва отново, пет години след първоначалните му изтъпления, когато в малкия град Майлс Каунти се завръща Сиена Шоу, момичето, успяло да го спре предишния път. Днес млада жена, тя е прекарала години наред в психиатрични клиники, измъчвана от видения за убитите си приятели. Брат й Джонатан, привидно по-добре и студент, също по свой начин се опитва да продължи напред. Но в навечерието на Коледа, когато Сиена е приютена от семейството на леля си, злото ще се завърне и клоунът Арт отново ще започне да вършее сред жени, деца и старци, докато стигне противницата си, решен да довърши това, което предният път само започна…
“Терифайър 3” е наистина безкомпромисен филм и от самото начало почва зрителя с брутални кървави изтъпления. Никой не е в безопасност от клоуна Арт и неговата помощница Виктория, като под ножа падат цели семейства и компании, имали лошия късмет да се изпречат на пътя им. Ефектите на Деймиън Лиони са върховни и пресъздават едно кресчендо на ужаса, потресаваща жестокост, извършвана от злодея с усмивка на уста. Дейвид Хауърд Торнтън, завърнал се в ролята на немия злодей, надминава себе си с жестове и мимики, като внася необходимата доза черен хумор, намигваща на зрителя, че това все пак е само една извратена тъмна приказка за възрастни, която не бива да се възприема прекалено насериозно – нещо наистина необходимо предвид показваното на екрана. Саманта Скафиди също се справя поразително добре в ролята на обезобразената Виктория, с нея са свързани и големите разкрития за общия сюжет на поредицата в края на филма.
Срещу този неотразим тандем на злото отново е Лорън Ла Вера, която се качва на едно ново ниво и представя тежестта на живота след травма, в нейния случай отключила тежки халюцинации. Играта й по време на финалната конфронтация е изумителна, а младата актриса пресъздава чудесно цялата палитра от емоции на героинята си Сиена – от доброта и разбиране до решителност и дори свирепост. Джонатан Шоу този път има по-малко участие, но също представя нюансиран герой, на пръв поглед продължил напред, но всъщност измъчван от същите демони. Антонела Роуз е новото лице в ролята на малката Габи и също e на ниво. На практика обаче всички актьори, включително Алекса Робъртсън и Мейсън Мекарти, пресъздали жертвите на изрода, загинали по най-ужасяващ начин, са чудесни. Един нямаше, за който да мога да кажа лоша дума.
Визията на филма е изключителна, като Деймиън Лионе изглежда е използвал специален филтър, придаващ на “Терифайър 3” вида и атмосферата на ретро филм от 80-те години – сещайте за “Хелоуин” и “Кошмари на улица Елм”. Класическите коледни песни, изпълващи филма, звучат плашещо на място, като пародия на случващото се, което в края на филма е оправдано и драматургично, а синтуейв темите и саундтрака на Пол Уайли са топ. Драматургично “Терифайър 3” е построен много добре, на моменти би могъл леко да се съкрати, но като цяло задържа вниманието на зрителя през цялото време.
В крайна сметка “Терифайър 3” несъмнено е хорър събитието на годината, много по-дързък и амбициозен във всяко отношение от останалите филми в жанра, върховен както от гледна точка на пандемониума от насилие, който представя, така и като епика на сюжета, за мен надминаващ по мащаб дори конфликтите в “То” по Стивън Кинг или “Екзорсистът” по Уилям Питър Блати. Невероятно е, че тази поредица, чиито първи филми са заснети с изключително ограничени средства от Деймиън Лионе, разцъфтя като едно цвете на злото и се превърна в марка, носеща милиони в бокс-офиса и заплашваща да стане водеща в ужаса, най-малко за новото десетилетие. Това обаче показва, че мечтите за малкия човек, който успява напук на всичко и побеждава корпоративните гиганти, все още са живи и така именно става ценна за развитието на киното изобщо. Поклон пред Деймиън Лионе, Дейвид Хауърд Торнтън и целия екип зад “Терифайър 3” – справили са се страхотно, а в Цитаделата вече чакаме четвърта част!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари