Така и така сме на вълна “Дисни”, защо да не се върнем на една от класиките? Неделя вечер успях да изгледам “Спящата красавица” от 1959 година и мисля, че филмът заслужава мястото си в рубриката ни с филмови ревюта. Да, остарял е в някои отношения, но в други не отстъпва на съвременните заглавия, а някъде ги и превъзхожда, при това категорично.
Сюжетът сигурно е познат за феновете на приказката. В кралство се ражда дъщеричка и трите феи орисници идват на тържеството, за да го нарекат с даровете си. Първата го дарява с омайна красота, втората – с ангелски глас. Но преди да се произнесе третата, в замъка долита вещицата Злодеида, която хвърля проклятие върху детето – навърши ли шестнайсет, да се убоде на вретено и да умре. Но третата орисница успява да смекчи магията – момичето само ще потъне в дълбок сън, от който ще я извади истинската любов…
Ако решите да гледате този филм, трябва да знаете, че той е продукт на времето си – темпото е по-бавно и лежерно, песните в него старомодни и напомнящи средновековни песнопения. Историята обаче е красива, поне според много повече от съвременните деконструиращи заглавия. Тук, за разлика от “Снежанка”, принц Филип и Спящата красавица се запознават още преди магията на Злодеида да се задейства, така че наистина може да повярваш, че любовта е истинска. Филип ми беше и любимият герой в историята, макар че Злодеида е страхотен и заплашителен антагонист, в българския дублаж дори още по-ефектен заради това, че гласът е на същата актриса, изиграла у нас и Зира от “Цар Лъв 2”. Навремето имаше фенартове, които на майтап предполагаха, че филмите на “Дисни” за “Междузвездни войни” ще съберат Дарт Вейдър и Злодеида. Да Ви кажа, по-смислено щеше да бъде от това, което направиха в действителност.
Като споменах артовете, не мога да не отделя време на най-големият плюс, който филмът има. Анимацията. И когато ревюирах “Бамби” бях писал, че рисунъкът на “Дисни” изпреварва не с години, а с десетилетия развитието на рисуваното кино. Тук това се потвърждава още веднъж, изборът на цветове, естетиката на героите и пейзажите, всичко е шест плюс. Финалната битка на принца с дракона и самата трансформация на Злодеита са абсолютен разкош. Връх в цялата история на компанията.
Като цяло “Спящата красавица” е класика и днес мисля ще допадне или на малки деца, които все още нямат натикан смартфон в ръцете, или на ценители на ретро киното. Остава си обаче един от великите филми на 20 век.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари