Скъпи приятели на Цитаделата, време е да продължим с нашата поредица от ревюта като днес ще се върнем към английската класика и ще си припомним за един малко позабравен герой – Джеймс Бонд. Да, легендарният агент от британските тайни служби се завърна за да ни поднесе зрелищен екшън и да разгадае поредният заплетен случай в блестящата му кариера. Режисьор на филма е Кари Фукунага – сценарист на двата епизода по култовия роман на Стивън Кинг „То“. Сценаристи на „Смъртта може да почака“ са легендите Нийл Първис и Робърт Уейд, участвали в подготовката на модерните продукции за Джеймс Бонд. Екипът има богат опит в заснемането на бойни сцени, което е огромен плюс в тази продукция.
Прологът на този филм е ужасяващо мрачен. Дълбоко в непрогледните гори на Норвегия живее френско семейство, чиято къща хвърля призрачна сянка върху водите на близкото езеро. Имотът принадлежи на серийния убиец Г-н Уайт – лидер на престъпната групировка Квантум и високопоставен член на клана Спектър. Предполагам, че тези имена не говорят много на нашите фенове, но за протокола ще кажа само, че става дума за едни много лоши хора, които ръководят организираната престъпност и тероризма. И докато г-н Уайт е на мисия, малката му дъщеря Мадлен е принудена да се грижи сама за болната си майка. Един ден вратата се отваря с трясък и през нея влиза маскиран мъж с ужасяващи рани по ръцете. След като застрелва майката, убиецът заявява, че е дошъл да си отмъсти на г-н Уайт, който е затрил цялото му семейство. Вендетата се заплита, когато детето застрелва натрапника, но тялото му безвредно понася куршумите. И така, когато Мадлен е на път да загине от ръката на мистериозния отмъстител…най-неочаквано той й подарява живота.
Много години по-късно, началото на филма ни пренася в китното италианско градче Матера. След като Джеймс Бонд е успял да залови един от архивраговете си – Ернст Ставро Блофилд, агентът излиза в пенсия и си взема младо гадже, с което пристига в Италия за да се забавлява. Момичето е не коя да е, а порастналата Мадлен, която обаче все още сънува кошмари от случката в Норвегия. След като прекарват една вълнуваща вечер в хотела Бонд решава да посети градските гробища, където е погребана Веспър Линдт – негова предишна любов, която загина в предния филм и която имаше ключва роля за залавянето на Блофилд. Когато отива да отдаде почит обаче, гробът експлоадира. Връщайки се в хотела Бонд вижда как новата му приятелка се опитва да избяга. Подозирайки какво се е случило той в крайна сметка успява да я намери, но двамата попадат в жестока престрелка. След като успяват да се отърват, Джеймс обвинява Мадлен в предателство и решава да я напусне. Много скоро обаче съдбата отново ще го срещне с нея…по не толкова приятен повод.
Легендата Даниел Крейг за пореден път прави блестящо изпълнение в ролята на Джеймс Бонд. Британският актьор, който има завидни фенове в лицето на кралството семейство, е неповторим в този филм. Неповторимата харизма на Крейг и перфектният му маниер винаги оставят зрителят, особено ценителите на тези филми, с чувство на вдъхновение. В „Смъртта може да почака“ Джеймс Бонд вече е пенсионер, но това ни най-малко не е го е състарило. Жизнен, трениран и с все така жилаво чувство за хумор, той скоро разбира, че ще трябва да се върне обратно в Лондон за да поиска обяснение от бившия си началник за кашата, която британското разузнаване е забъркало. Фактът, че британците отказват съдействие на ЦРУ смущава Бонд, докато най-накрая не разбира, че страната, на която е служил толкова години крие ужасна и срамна тайна. Разбирайки катастрофалните последици ако истината излезе наяве Джеймс решава да се включи в играта.
Злодеят във филма надминава всички врагове, с които Бонд се е сблъсквал до този момент. Луцифер Сафин е син на съветски инженер, който е убит със семейството си от мистериозен палач. Сафин, който става свидетел на това как майка му и баща му умират успява да избяга, но случилото се оставя трайна травма в съзнанието на детето. Поради високото положение на баща си в партията, детето е отгледано добре, но е принудено всеки ден да посещава съветските химически плантации в близост до Курилските острови. Скоро Сафин развива болезнена привързаност към химикалите, биологичните оръжия и вирусите, което го превръща в отвращаваща амалгама от безмилостен терорист и фанатичен психопат. След разпадането на СССР минава в нелегалност и започва да се изхранва от трафик на оръжия. Американският актьор Рами Малек влиза в ролята на Луцифер Сафин.
Моето предпочитание за главна женска роля отива при френската актриса Леа Сиду – баронесата на френското кино, която играе Мадлен. Преследвана от миналото си и маскирания убиец, тя най-накрая успява да се отърси от спомените, но случилото се я белязва завинаги. След като завършва училище, Мадлен завършва колеж по медицина и става психиатър. Работата й е тежка тъй като по свое желание тя започва да се занимава с психопрофили на терористи и серийни убийци. Службите оценяват високия й интелект и предвид миналото я печелят на тяхна страна. Така Мадлен се запознава с Бонд и заживява с него до момента, в който злощастният инцидент в Италия не ги разделя.
Накрая, да се разровим в спомените си, защото не можем да не кажем и няколко думи за чудесната игра на Ралф Файнс, който влиза в образа на г-н М – началникът на Джеймс. М е герой, чиято самоличност никога не е била разкривана от писателя Йъм Флеминг, създал историите за Бонд. Въпреки че отношенията между големият началник и Джеймс са малко изострени след залавянето на Блофилд, Ми6 (британското разузнаване) скоро разбира, че няма да се справи без помощта на най-добрият си агент. М кани Бонд да се върне обратно на работа като му връща кодовото име 007. По време на филма, М последователно защитава Джеймс, въпреки натиска от страна на правителството. Скоро обаче и той разбира, че става дума за много по-дълбока игра.
Филмчето е разкошно, с доста неочакван край. Актьорите играят невероятно, пълно е с престрелки и екшън сцени, отсъстват протяжните драми и неудобните намеци. Смятам, че искрено ще се забавлявате на този филм, който впечатлява най-много с дълбоката интрига, от която дори най-могъщите правителства не успяват да избягат. Учудващо е как екип от режисьори, чиято експертиза в областта на политиката не е толкова сериозна, много лесно е уловил какво се случва в света днес. И се радвам, че го е пресъздал точно в този филм и точно с този герой.
Ревю на Искрен Иванов
Последни коментари