От много години се говори, че Мото Гран При е най-силният световен шампионат в света и един от малкото моторни спортове, които предлагат шансове на голям брой пилоти и производители да печелят състезания на възможно най-високо ниво. Това ясно се видя и тази година, но въпреки това един от пилотите успя да блесне над всички останали и през изминалия уикенд спечели най-важната титла в спорта на две колела, ставайки световен шампион.
Световният шампионат по мотоциклетизъм на писта е всъщност по-стар дори от Формула 1, като дебютира през далечната 1949-та година. През годините той е имал своите легенди като Джакомо Агостини, Кевин Шванц, Мик Дуън и Валентино Роси, които по популярност и престиж съперничат на най-големите звезди от Формула 1 като Сена и Шумахер. Това стана явно особено след успехите на Вале, който привлече италианските футболни фенове към моторните спортове и си изгради железен фендъм, с хубавите и лошите страни на всичко това, като последното се изразяваше дълги години с освирквания към всеки, дръзнал да се изпречи на пътя на италианеца, който има 9 световни титли на две колела, 7 от които в така наречения кралски клас – преди до 500 кубически сантиметра, днес Мото Гран При.
Златните години на Роси обаче вече са далеч назад в историята, а миналото десетилетие мина под знака на Марк Маркез, виртуозния испански матадор, който взе шест титли при най-големите в периода между 2013-та и 2019-та година, някои от които с убийствена доминация от по 14 победи на сезон. Още по-смазващото за съперниците му беше това, че като че ли доминацията му нямаше общо с темпераментния мотоциклет на “Хонда”, от който никой негов съотборник не можеше да извлече подобни резултати. В резултат на това изглеждаше, че един невероятно конкурентен спорт като мотоциклетния ще мине под надмощието на един човек, наложил безпрецедентна доминация, едното нещо, което феновете не обичат да гледат.
Но все пак и Маркез си има своята ахилесова пета и тя е гневът, който го обзема в моменти, когато състезанието не върви. Тогава се случва високомерието да заслепи иначе феноменалния състезател и той да подходи с прекалено много агресия към дадени ситуации, които на няколко пъти му донесе разправии и удари с Валентино Роси, а през 2015-та именно те костваха десетата титла на италианеца, нещо, което той така и не прости. В началото на 2020-та изглеждаше, че това няма да има значение, тъй като скоростта на Валентино “ръждяса” от натрупаните годинки, а Марк изглеждаше в разцвета си. Но още в първия старт от сезона, белязан от избухналата коронавирусна пандемия, сложи край на доминацията на Маркез, който след прекомерно опасно каране, целящо да навакса изоставане в състезанието на родна испанска почва, падна и контузи рамото си така, че дълго време да не може да се върне на пистата. Такъв е мотоциклетният спорт, миг невнимание може да коства много и всъщност контузиите са “малкия дявол” в този тип надпревари, които по-често, отколкото ни се иска могат да бъдат смъртоносни.
Шампионът ранен и тронът освободен – въпросът беше кой да се качи на него. Като естествен претендент се утвърди Фабио Куартараро, френски състезател с италианско име, който спечели злополучното за Марк състезание на пистата “Херес” и се утвърди като фаворит за титлата. Куартараро беше показал скорост още през 2019-та, но тогава се размина с победите, губейки отново и отново двубоите си с Маркез. Освободен от тиранията му, Фабио трябваше да литне, но всъщност 2020-та се оказа изключително труден сезон, в който той така и не успяваше да постигне постоянство. Накрая нервите на французина не издържаха, той се огъна и накрая се срина в класирането на шампионата, като от първи финишира осми. Шампион стана младокът Жоан Мир със “Сузуки”, а втори в класирането финишира Франко Морбидели, съотборник на Куартараро, който изглеждаше по-бавен от него в първата половина от миналогодишния сезон, но накрая яко му натри носа.
Куартараро обаче получи шанса на живота си, когато Валентино Роси освободи мястото в заводския отбор “Ямаха” и той бе избран да го наследи там, въпреки добрите резултати на Морбидели. Фабио стана съотборник на Маверик Винялес, друг бърз пилот, който обаче имаше свои демони, свързани с недоверието в екипа, машината, а може би и собствените му възможности. Именно Винялес спечели в началото на тазгодишния сезон, дадено в Катар, но още на следващия кръг, провел се на същата писта Куартараро го контрира и така започна доминиращ сезон, в който спечели още четири победи и отново се озова на позицията да е лидер в класирането, но този път без слабостите от миналата година, които да го спънат и да дадат шанс на Мир.
Въпреки това не бе писано на французина да спечели без конкуренция, тъй като италианският тим на “Дукати” имаше нова звезда – Франческо Баная. Младокът започна да реди добри класирания, а накрая два поредни пъти се качи на върха на почетната стълбица, за да хвърли ръкавица на Куартараро. В квалификацията за надпреварата за Гран При на Емилия Романа в Италия тази неделя Франческо Баная се нареди първи, а Фабио остана едва 14-ти. Когато видях този резултат на Куартараро, изтръпнах. Дали демоните от 2020-та не се завръщаха?
Развръзката обаче сякаш дойде от погрешно решение на “Дукати” да използват предна твърда гума за моторите си, нещо, което според ветерана Валентино Роси щеше да им донесе неприятности в състезанието. Италианският тим, известен в падока с арогантността си, реши да пренебрегне съвета на легендата и пусна Баная и съотборника му Джак Милър с въпросната гума. Първо Джак бе този, който падна, като така остави Баная без съюзник в борбата за победата. В това време Фабио започна да наваксва, като влезе в челната десетка. Франческо опитваше да се откъсне напред, пред завърналия се по-рано през годината Марк Маркез, но тъкмо когато изглеждаше, че го е направил към края на състезанието дойде и фаталната грешка – хлъзване и отпадане. Това преобърна ситуацията в шампионата и Куартараро просто трябваше да стигне до финала. Въпреки дръзка атака на Енея Бастианини в последните метри от надпреварата, която едва не го събори, Фабио успя да го направи и с четвъртото си място триумфира с шампионската титла, завинаги записвайки името си със златни букви в историята на мотоциклетния спорт.
Куфеенето и купонът след финала бяха невиждани, смесица от невероятната радост да достигнеш до върха на света в своя спорт и облекчението, че вече си го направил. Нормално бе Фабио да е щастлив. Но дали този успех няма да е началото на серия? На него едва ли му е до такива мисли в момента, мотоциклетният спорт е непредвидим и всеки успех трябва да се цени, тъй като никога няма гаранции за следващ. И все пак, феновете не може да не се чудим какво би станало по-нататък. Куартараро е млад и силен, а след спечелване на титлата пилотите добиват спокойствие и увереност, които преди са им липсвали. Сега Баная ще е този, който ще се чуди дали има качествата да стане шампион. Жоан Мир, който пък спечели през миналата година, сякаш е затормозяван от изоставането на своето “Сузуки”, плод на това, че компанията просто не е толкова голяма и мощна като “Ямаха”, “Дукати” или “Хонда”.
Но може би най-голямата заплаха за Фабио Куартараро ще дойде от стария му враг, чието падане може би му позволи да стигне до върха. Макар и да не се е възстановил на сто процента, нещо, което може би не е и възможно след подобно изваждане на рамото, Марк Маркез се върна през тази година и спечели победа на любимите си писти – в “Заксенринг”, Германия и в Тексас, САЩ. Той смяташе, че това ще му е за сезона, но принуди Баная да допусне грешка и спечели тази неделя в Италия, на трасе, което не би трябвало да му е толкова удобно. Така шампионът показва завръщане към формата, която хвърляше съперниците му в ужас.
Битка между Куартараро и Маркез във върхова форма би накарала феновете на мотоциклетния спорт да видят зрелище, което досега не е имало. То ще е поредната стъпка нагоре за едно първенство, което не спира да радва зрителите си с адреналин и много емоции и ще е гаранция, че “Мото Гран При” ще задържи популярността си и след отказването на великия Валентино Роси в края на тази година. Макар и незаменим, големият шампион бе наследен на върха от нови смели лъвове, а на нас остава да очакваме с нетърпение следващите битки помежду им.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари