Наруто Шипуден

В ревюто ми на първата част на “Наруто” заявих, че това е анимето, което накара стотици български деца от моето поколение да обикнат жанра. Ако приемем твърдението ми за вярно, то втората част на историята Naruto Shippuden (“Наруто: Ураганни хроники”) е нещото, което ни накара трайно да се побъркаме. Това е особено очебийно, когато попаднете на Анивенчър или на което и да е друго подобно събитие. Просто е невъзможно да не видите косплей на някой от персонажите на Кишимото. И с добра причина – продължението наистина надгражда оригинала във всяко едно отношение.

По повод новия дублаж на анимето, мисля че днес е подходящ момент да поговорим за него!

Сюжетът

“Шипуден” започва почти три години след края на оригиналното аниме. Основните персонажи вече не са деца – имали са време да улегнат малко и да усъвършенстват способностите си. Наруто се завръща в Коноха след обучението си с учителя Джирая. Той вече е на около 15 години, по-висок и по-силен. Сакура също е напреднала значително благодарение на напътствията на Петия хокаге, лейди Цунаде. Нейната способност да контролира прецизно чакрата си я е превърнала както в кадърна медицинска нинджа, така и в силен боец.

Саске пък е извън селото. Той вече е ученик на зловещия лорд Орочимару, а след раздялата с приятелите си в края на първа част е изцяло отдаден на желанието си да отмъсти погубения си клан. Желанието на Наруто да спаси младия Учиха от вътрешната му тъмнина и да го върне в селото се превръща в основна мотивация на протагониста редом с мечтата му да стане хокаге.

Нещата обаче рязко се усложняват след появата на нова заплаха – криминалната нинджа организация Akatsuki (произнася се “Акацки”, но по причини незнайни родните преводачи предпочитат “Акацуки”). Тяхната цел е да съберат деветте опашати звяра, за да отключат невиждана от столетия сила и да моделират света по свое усмотрение. За нещастие на Наруто в тялото му е запечатан най-силният от тези зверове – Деветоопашатата лисица Курама.

Мога да говоря много за развитието на сюжета, но не бих искал да прекалявам със спойлерите. Това, което мога да кажа, е, че “Шипуден” наистина ни потапя дълбоко в света на нинджа – разбираме повече за историята и политиката му, посещаваме нови локации извън Коноха и се запознаваме с редица персонажи, които бързо се превръщат във фаворити. В същото време готини герои от предишната част като Какаши, Шикамару, Гаара, Гай-сенсей и Хината се доразвиват и стават още по-интересни.

Особено интригуващ става Итачи, който има своя “професор Снейп” момент. Първоначално е представен като безмилостен злодей и предател, но след като мотивите му стават ясни, се превръща в любимец на феновете.

Но дори да не броим Итачи, един от най-силните елементи на анимето несъмнено са антагонистите . Както казах в предишното си ревю, те не са просто някакви зли завоеватели или психопати, а сложни личности, станали жертва на обстоятелствата, като техните мотиви могат да бъдат защитени с доста солидни аргументи. Например планът на Мадара да вкара всички хора на планетата в своя мащабна версия на Матрицата, в която изживяват най-съкровените си мечти и никой не трябва да страда, не звучи никак зле. Темата за ескейпизма и доколко той е здравословен винаги е будила моя интерес.

Като споменахме Мадара, няма как да не обърна внимание на този невероятно як персонаж. Никога не съм криел влечението си към хитрите злодеи, които винаги са пет крачки пред добрите – Върховния адмирал Траун от “Междузвездни войни”, Доктор Дум от комиксите на Марвел, Шрьодер в някои версии на “Костенурките нинджа” и прочие. Мадара влиза точно в тази категория, но отгоре на всичко е и доста силен, което го прави истинска заплаха за добрите.

Мадара Учиха

Не по-малко интересни са Пейн, който иска да използва Опашатите зверове, за да създаде мир на базата на страха от ядрена война и Обито Учиха, който е нещо като мрачна версия на Наруто. За тях обаче няма да говоря, защото не искам да издавам твърде много. Единственият злодей, за който не мога да кажа добра дума, е заешката богиня Кагуя. За съжаление тя измества Мадара като финалния злодей доста внезапно и сравнение с него не е особено интересна.

В този ред на мисли Кагуя арката създава доста главоболия на феновете до ден днешен – главно заради сблъсъка между темите за детерминизма и свободната воля. Анимето винаги е било история за човек, който отказва да приеме съдбата, отредена му от останалите. Още като дете Наруто е възприеман като чудовище и аутсайдер, но вместо да се примири с тази роля, решава сам да определи кой ще бъде. Именно тази идея стои и в основата на сблъсъка му с Неджи в първа част – убеждението, че произходът, талантът и обстоятелствата не предопределят непременно края на историята ти.

Кагуя

Появата на Кагуя и разкритието, че Наруто и Саске са превъплъщения на месиите Ашура и Индра, усложняват това послание. Наруто се оказва наследник на Четвъртия хокаге, пазител на Деветоопашатата лисица, „детето на пророчеството“ и накрая – превъплъщение на Ашура. Точно тук възниква парадоксът. Колкото повече историята се опитва да обясни защо Наруто е способен да постигне невъзможното, толкова повече рискува да отслаби първоначалната идея, че той го прави въпреки произхода и съдбата си.

От друга страна, може да се твърди и обратното – че истинската победа на Наруто над предопределението не е в това да се окаже „обикновен“, а в отказа му да повтори съдбата на предишните превъплъщения. Ашура и Индра, както и техните наследници Хаширама и Мадара, остават пленници на един и същ цикъл на конфликт. Наруто и Саске са тези, които в крайна сметка успяват да го прекъснат. А и в крайна сметка – щеше ли Наруто да бъде “избраният”, ако не беше решил сам да върви по този път?

Екшънът и анимацията

Наруто срещу Саске

Макар и да не е особено впечатляваща в началото, анимацията видимо се подобрява с течение на времето. Все пак анимето излиза в продължение на 10 години. В края на “Шипуден” тя изглежда съвсем модерна и красива – точно навреме за финалния двубой между Наруто и Саске, който въобще не разочарова.

Всъщност екшънът е сред най-силните страни на анимето, а битките стават значително по-мащабни, зрелищни и емоционално натоварени в сравнение с оригиналната поредица. Сблъсъците рядко са просто размяна на мощни техники – персонажите разчитат на стратегия, надлъгване и умело използване на способностите си. Битки като Какаши срещу Обито, Саске срещу Итачи и Наруто срещу Пейн са запомнящи се не само заради хореографията, а защото представляват кулминация на конфликтите между героите. С напредването на историята мащабът достига почти апокалиптични размери, което прави финалните арки визуално впечатляващи, макар понякога да отдалечава сериала от по-тактическите нинджа битки на първата част. Това обаче е типично за всички шонен анимета – ескалацията винаги достига меко казано нелепи размери в края на историята.

Музиката също е страхотна и наистина дава живот на емоциите, които сериалът иска да предаде.

Филърите на “Шипуден” – някои са интересни!

Подобно на предшественика си, “Шипуден” е пълно с филъри. Анимето има 500 епизода, като едни стабилни 40 % от тях със сигурност не са адаптация на мангата. За разлика от филърите на първото аниме обаче, тук всъщност има доста добри попадения – най-вече епизодите, които ни разкриват повече за миналото на любимите ни герои като Какаши, Итачи и Гай-сенсей. Въпреки критиките ми към образа на Кагуя арката за зората на нинджуцуто също беше интересна и определено ни даде повече контекст за случващото се в главната история.

Фен съм и на финалните епизоди, които се развиват няколко години по-късно в така наречения Blank period, който служи като преход между края на основната история и живота на героите като възрастни. След дългите и тежки битки е приятно да ги видим в един по-спокоен свят, в който вече могат да мислят за приятелства, любов и бъдещето си, а подготовката за сватбата на Наруто и Хината е чудесен начин сериалът да се сбогува с персонажите, които сме следвали толкова години. Тяхната любовна история може да гледате в седмия Шипуден филм – The Last.

Разбира се, не липсват и глупости – например така нареченият Мека-Наруто, който представлява капан, заложен на главните герои от Орочимару. А и определено нямаше нужда да отделяме толкова много време, за да показваме виденията на второстепенните персонажи по време на Безкрайното Тсукойоми.

Въпреки че не мога да кажа, че всеки филър e лош, поставям отново списъка с епизоди, за да знаете какво да прескачате.

Защо да гледате “Наруто: Шипуден”

Героите след края на Четвъртата шиноби война

Ако сте харесали оригиналния „Наруто“, „Шипуден“ е естественото продължение, което развива героите и света в много по-голям мащаб. Тук историята става по-зряла, залозите по-високи, а битките – по-зрелищни. Но най-силната страна на сериала остават персонажите и тяхната борба със самотата, загубата, цикъла на омразата и предопределената им съдба.

И въпреки че анимето приключи през 2017 г., светът на Наруто продължава да живее чрез историята за сина му Боруто. За добро или за лошо. Това обаче е тема за някой друг път.

Предстои и игрална адаптация на оригиналната манга с режисьор Дестин Даниъл Кретън, който направи чудесен Спайдър-мен филм. Преди няколко години Кретън режисира и друг филм на Марвел – “Шан-Чи и легендата за десетте пръстена”, който може и да е добра подсказка за това как би изглеждал Наруто на големия екран.

Чакаме, за да видим.

Ревю на Деян Милков