Лило и Стич (2025)

Игралните римейкове на “Дисни” предизвикват позиви за повръщане у някои зрители, но според мен макар някои като “Красавицата и звяра” и “Аладин” да не се получиха добре, други като “Цар Лъв” и “Книга за джунглата” излязоха чудесни. Със знак плюс за мен остава и новата версия на “Лило и Стич“, която гледах веднага подир старата, което едва ли ще изненада читателите на сайта – знае се, че като ми хареса нещо, задълбавам като сонда.

Началото на филма е като от “Междузвездни войни” и ни пренася в съвета на Галактическата федерация, където опасният, но сладък Експеримент 626 бива осъден на изгнание, но успява да избяга и да се насочи към Земята. По петите му е пуснат създателя му д-р Джамба Джукиба, заедно с безполезния агент Плийкли, който трябва да го следи. В това време на Хаваите сестрите Нани и Лило, които наскоро са изгубили родителите си, са в състояние на караница, като рискът е малката да бъде изведена от социалните работници. Детенцето всъщност е самотно, защото съученичките му не го разбират и когато вижда падаща звезда, си пожелава приятел като ангел. Но вместо това получава Експеримент 626…

Понеже няма как да има чара на оригиналната анимация, новата версия разчита на две неща – актьори и ефекти. Ще започна с техническата страна, като кажа, че компютърно генерираните изображения са се получили отлично. Стич е едно от най-сладките създания, които са пресъздавани на голям екран и наистина трогва и разсмива зрителя, особено като се заравяше на плажа, за да се крие от водата. Няма как да гледаш филма и да не си поискаш едно такова малко чудовище вкъщи, нищо, че ще направи дома ти на нищо.

По-впечатляващо е обаче, че и актьорите са супер. Мая Кеалоха, която изпълнява ролята на Лило, е истинска душичка, а Сидни Агудонг прави Нани по-готина, отколкото в оригинала. Това донякъде е за сметка на Дейвид, което не ми допадна не за друго, а защото Кайпо Дюбоа има страхотно присъствие. Чудесни са новите образи на съседката Туту, изиграна от Ейми Хил и на госпожа Кекоа, в чиято роля виждаме великолепната Тия Карере. Лично аз смятам, че всеки филм, намерил начин да включи Карере в актьорския състав заслужава дълбок поклон, а тя озвучаваше Нани в старата версия. Аз съм й фен още от  “Истински лъжи” и подир толкова много години смятам, че си е останала все така страхотна. Поклон, кралице!

Драматургично сюжетът търпи еволюция спрямо оригинала, като основните промени са свързани с перспективите пред Нани, което ми се видя добре измислено, засилената роля на съседите, а също и драматургията с извънземните. Този път образът на Ганту, който ми е любимец отпадна, но за сметка на това е засилен злодейският елемент при д-р Джукиба. Според мен се е получило добре, но знам, че има стари фенове, които няма да са доволни.

За мен обаче най-важното е съхранено, а именно посланието. То гласи, че семейството е истинско, не ако е перфектно или по шаблон, а когато в него има любов. За мен това е много важно и смислено. Заради това и римейкът на “Лило и Стич” получава висока оценка от мен – чудесно направен филм, перфектен за лятото. Ако сте пропуснали, гледайте го преди да го свалят от екран!

Ревю на д-р Александър Драганов