Кристин

Малко е странно, но макар да не съм шофьор, аз обожавам колите. Усещането за сила в тях, мъркането на двигателите им, аромата на горивото им. А от всички коли най-хубави са старите – както е и с музиката, а може би още с литературата и киното. При колите специално причината за това е харизмата. Днешните автомобили се правят в аеродинамични тунели, от компютри и нямат душа. Докато тези от едно време си имат собствена физиономия, ако щете и характер.

Всичко това ми е предадено от татко, който много обича автомобилите и е добър шофьор, даже на младини е работил като съдия по ралита. Казвам ви го, за да разберете колко точно ме удари в сърцето “Кристин” и защо може би ми става любимата книга на Стивън Кинг, така както и филмът по нея е според мен една от най-добрите му екранизации. Този роман носи усещането за героинята, дала името му – красивият, бляскав “Плимут Фюри”, останал от едно по-хубаво време… но зад чиито чар дебне смъртта, а именно контрастът създава неповторимия, тръпчив вкус на книгата.

Арни и Денис са двама неразделни приятели. Денис е успялото момче, красавецът футболист, който няма проблеми да се уреди с мацка за уикенда. Арни е тормозеното хлапе, от онези, на които всеки в училище си изкарва лошото настроение. Умен, но смотан, както издават очилата и пъпките му. Понякога на Денис му е идвало до гуша да го пази, но в за какво иначе са приятелите, а и двамата са имали безброй хубави мигове в безкрайните години от детството – изядени скришно от родителите вредни сандвичи, тайно гледани филми на ужасите, дори една мравешка ферма.

Ала понякога, когато порастват, приятелите се разделят. И за това най-често е виновна жена.

В случая тя не е от плът и кръв, а е почти съсипана, покрита с ръжда и оставена от стария си собственик, проклет старец с избухлив характер, за да примами някой момък, който да остави двеста-триста долара, за да се сдобие с нея. Тя е Кристин, някога красив “Плимут Фюри” от 58-ма година, а той е Арни, съзрял я и мигом решил да си я закупи и поправи. Денис се опитва да го разубеди, а родителите на Арни, лицемерно либерални, но всъщност строги, са потресени. Ала кой може да спре любовта от пръв поглед? Момчето си купува Кристин и просто потъва в нея. Уроците остават на заден план, хваща се на работа в гараж, за да успее да си я ремонтира, а когато това по чудо става, Арни влиза като упоен в нея, за да я кара безцелно или просто да слуша стари рок песни – единствената програма, която колата хваща. Първоначално промяната изглежда, сякаш е за добро. Намерил цел в живота си, Арни възмъжава, лицето му се изчиства, придобива нова увереност, хваща си гадже. Но скоро става ясно, че всичко това е за Кристин, че колата го иска само за себе си. И ако някой – било то родителите му, най-добрият му приятел, гаджето или училищните побойници – застане на пътя й, то ще съжалява горчиво…

“Кристин” е великолепна книга, която омайва читателя така, както колата поглъща главния й герой. Написана вкусно и ароматно от великия Стивън Кинг, с прекрасни цитати от класически рок песни, тя те откарва на път, напомнящ старата приказка за принцесата, отиваща на танци в долната земя – започва със сладко любовно приключение и завършва в преизподнята. Стилна като ретро автомобилите от 50-те, “Кристин” разгръща характерите, возещи се на удобните й седалки, криволичи между уличките на човешкия живот и сокаците, водещи към паранормалното, за да разкаже незабравима и звучаща истински, въпреки свръхестествените елементи, история. Ако не сте я чели досега, качете се на нея, тя ще ви очаква. Ако сте го правили, направете го отново. Все пак старите коли и старите рок песни са вечни.