Краят на Оук Стрийт

The_End_of_Oak_Street_poster

След края на ваканцията, за да не ми е твърде чоглаво, че отново съм в София, реших да отскоча до киното. От чист мързел отново избрах Cine Grand — киното, където към безкрайните трейлъри винаги добавят солидна порция ненужни реклами и нравствени послания за бъдещето на планетата. За капак бяха надули климатика до такъв максимум, че човек спокойно да простине на фона на жегата отвън.

От каталога им се спрях на „Краят на Оук Стрийт“, макар че личният ми опит с филми за динозаври отдавна ме е научил на едно: ако не са част от поредицата „Джурасик парк“, обикновено са пълна боза. Е, този не направи изключение.

Фамилна драма по калифорнийски шаблон

Макар че е с времетраене от едва час и половина, филмът започва изключително мудно. Началото ни запознава с баналното американско семейство, видяно през призмата на съвременния калифорнийски кинодеец:

  • Баща, който е глупав и безполезен;

  • Жена — истерична, но умна;

  • Непохватен син и кадърна дъщеря (през която по-късно в сюжета бива впрегната и задължителната ЛГБТ нишка).

dino chase

Тяхната семейна „идилия“ бива нарушена от неочаквана времева аномалия, която запраща целия им квартал в далечното праисторическо минало. Скоро дивите хищници нахлуват в човешкия анклав и започват методично да ядат обитателите му, наред с домашните им любимци. Разпадналото се семейство (в което жената иска развод, за да става писателка) ще трябва отново да се сплоти, за да оцелее в битката с чудовищата…

„Аналогът на велосирапторите е покрит с пера и прилича на зловеща хищна мисирка с движения на бургаски гларус, докопал баница.“

Научен реализъм срещу грозноват дизайн

Основното достойнство на „Краят на Оук Стрийт“ е, че противно на първоначалните трейлъри, е избран дизайн на динозаврите, актуализиран спрямо най-новите палеонтологични теории.

Така например аналогът на познатите ни велосираптори е покрит с пера и прилича на странна, но зловеща хищна мисирка, притежаваща резките и заплашителни движения на бургаски гларус, докопал баница. В кадър се появяват още люспести влечуги и нещо като спинозавър. Всички обаче са направени изключително грозни, което според мен е погрешно решение. В документалната си книга All Yesterdays Джевдет Кьосемен обосновано спекулира, че голяма част от тези животни всъщност са били красиви. Тук за съжаление хубави бяха единствено костенурките. Всичко това настрана, опитът за интегриране на съвременно научно познание в подобен филм заслужава адмирации.

raptor

Когато Cloverfield срещне прогресивните послания

За съжаление цялостната атмосфера е жертва на факта, че Джей Джей Ейбрамс е продуцент. Филмът се усеща просто като поредния епизод от поредицата Cloverfield, но с динозаври.

Липсват логични обяснения, няма я динамиката от „Джурасик свят“, а тежка, кахърна драма заема по-голямата част от времетраенето, като междувременно не се пропуска да ни бъде сервирана и поредната доза прогресивни послания. Сцените с преследвания на динозаври са заснети добре, но са крайно недостатъчни. Към края перипетиите на героите стават досадни, финалът се усеща като напълно незаслужен и оставя пълно неудовлетворение у зрителя.

В боксофиса „Краят на Оук Стрийт“ закономерно дебютира чак на трета позиция в Щатите. Изисква се специален „талант“, за да постигнеш подобно фиаско с лента за динозаври — особено на фона на факта, че поредицата „Джурасик свят“ е абонирана за стотици милиони, а поради редица драматургични проблеми публиката отдавна е готова за нейна качествена алтернатива. Такава обаче със сигурност няма да произлезе от „Краят на Оук Стрийт“, който си остава едно чисто кинонедоразумение.

Ревю на д-р Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор