Краят на една ера – off topic
Тези, които ще прочетат тази статия може би ще бъдат малко озадачени от присъствието и в този сайт. На пръв поглед тя няма нищо общо с фентъзито, става дума ма един силно впечатлил ме спортист, под знака на чиито успехи израстнах, човек, който съм обичал в един период и мразел в друг (тежкия пубертет), човек, който накрая уважавах и чувствах като достоен пример в живота за всеки. и точно тук според мен е косвената връзка с фентъзито – защото този човек е живото доказателство, че и в нашия сив, смачкан, скучен свят има герои, има рицари, които са способни да тръгнат от нищото и да покорят света.
Михаел Шумахер е роден на 3 януари 1969 година в селцето Хюрт, близо до малкия град Керпен в Германия. От съвсем малък започва автомобилен спорт, баща му Ролф му купува картинг на старо, за да може малкия Михаел да се състезава. Решение, което се оказва съдбоносно. Шуми бързо става име в картинг-спорта, а по-късно и в малките формули и спортните прототипи, където е протеже на “Мерцедес” заедно с Хайнц-Харолд Френцен и Карл Вендлигер, пилоти, които той бързо ще засенчи в мига, в който влезе в кокпит на кола от “Формула 1”. Това става на митичната писта “Спа” в Белгия, прословуто трасе, подлагащо уменията на пилотите на върховно изпитание. Младия Шуми се озовава там едва ли не по случайност – тогавашния пилот на несъществуващия днес отбор на “Джордан” Бертран Гашот бива арестуван за шофиране в нетрезво състояние и Шумахер бива избран да го замества. Преди това той уверява отборния шеф Еди Джордан, че познава отлично трасето и е карал много пъти на него.
Което е вярно. Пускал се е с тротинетка по пистата.
Въпреки това Шуми зашеметява с първата си квалификация и се класира на впечатляващото 11-то място в дебюта си. Това привлича окото на Флавио Бриаторе и още на следващото състезание Михаел облича екипа на “Бенетон”. 1992 Шуми вече печели първата си победа, отново на трасето в Белгия и завършва шампионата трети, зад доминиращите пилоти на “Уилямс”, но ПРЕД легендарния Аиртон Сена. Тогава Найджъл Менсъл, спечелилия титлата състезател възкликва: “О, аз съм фен на Михаел Шумахер!”.
1993 е крачка назад и Шуми завършва първенството “едва” четвърти, но 1994 германецът прави невъзможното и печели първата си шампионска титла при положение, че болидът му е задвижван със ставащия все по-неконкурентен мотор на “Форд” и ФИА го декласира от четири старта. Въпреки това Михаел печели титлата, макар това да става по инфарктен начин – той се удря в основния си съперник Деймън Хил. И до ден днешен този инцидент се помни и дава на Шумахер имиджа на безкомпромисен и дори жесток съперник.
През 1995 обаче в колата на Шумахер вече ръмжи супердвигателят на “Рено” и истинската разлика в класите между него и съперниците му проличава – немецът печели 9 убийствени победи и става шампион далеч преди края на сезона. И тогава той прави немислимото и преминава във “Ферари” – тим, намиращ се в дълбока криза, тим, чиито коли са наричани “камиони” от пилоти като Ален Прост.
Така започва битката. 1996 е ужасен сезон за Шуми. Колата на талантливия германец се чупи постоянно, понякога преди самия старт на състезанието, безмилостната италианска преса го плюе, подгласяна от отмъстителните английски таблоиди. В Испания обаче Шуми печели победа в дъжда, може би най-убедителния успех в кариерата му. До края на сезона немецът бие още в любимата си Белгия и, най-важното, в Италия, на “Монца”. Тази победа променя завинаги Михаел Шумахер и пленява сърцето му във “Ферари”. Макар да е вече шампион Шуми до този момент не е бил много обичан, освен от по-сдържаните германци. В Италия, когато вижда екзалтираните тифози да скандират името му той е изпълнен според свидетели с благоговение и дълбока благодарност.
1997 сценария от 1996 се повтаря, само, че този път срещу Шуми не е опитния Деймън Хил, а наперения Жак Вилньов, дошъл от “Инди Кар”. За разлика от шампиона Хил, Жак, макар и бърз пилот, е зает да разкрасява косата си с разнообразни прически и почти изпуска титлата, която Шумахер сам профуква с повторен сблъсък и отново е широко оплют, този път и от ФИА (федерацията по автомобилизъм), която му взема точките.
1998 е нов сезон на разочарование, в който започва титаничния сблъсък на Шуми с най-големия му съперник в кариерата – финландецът Мика Хакинен от “Макларън-Мерцедес”. Хакинен печели титлата с 14 точки аванс, аванс, натрупан след първите два кръга, в които със свръхбързата си кола затваря всички без съотборника си Култард с обиколка.
Постоянните неуспехи започват да пречупват Шумахер и през 1999 той чупи кракът си в зловеща катастрофа във Великобритания. Тогава германецът е пред отказване. Шефовете на “Ферари” обаче го убеждават да се върне и в края на сезона немецът им изработва титлата при конструкторите.
2000-та година започва мечтано. Шумахер печели три начални победи, Хакинен остава с едно второ място. Постепенно обаче липсата на шампионски опит при “Ферари” (предишната им титла е 78-ма) започва да си казва думата и финландецът започва да настига Шуми и дори да го изпревари в един момент от шампионата, след безумно красиво изпреварване в Гран При на Белгия. Накрая обаче Шумахер надделява с убийствен финален рейд от 4 поредни победи на легендарни писти като “Монца”, “Инди”, “Сузука” в Япония и Сепанг в “Малайзия” и печели третата си титла.
Така започва Империята.
2001 Хакинен мисли за отказване и Шумахер тотално доминира в първенството, ставайки шампион 4 кръга преди края. Това обаче е само предвестник на тоталната доминация през 2002-ра. Тогава Михаел Шумахер пренаписва рекордите на Ф-1 и печели 11 победи в шампионата, печелейки пета титла по средата на сезона – първия от Фанжо през 50-те години с такъв успех и оглавявайки листите за всички времена по победи, подиуми и точки.
2003-та “Ферари” започва катастрофално шампионата – с 4-то, 6-то място и отпадане за Шуми. Германецът обаче налага волята си и печели 7 победи до края, а с тях и шеста титла, която извоюва на дъжда на “Индианаполис”. 2004-та всички предвиждат неговото падение, но вместо това Шуми показва безпределните си възможности и за сетен път става шампион, този път със смразяващите 13 победи.
Това е и върхът в кариерата на германецът. Следващия сезон 2005-та носи само разочарования заради грешно проектиран болид и неконкурентни гуми “Бриджостоун”. Въпреки това с победа на легендарната писта “Индианаполис” Шуми остава трети в класирането, пред пилоти като Монтоя и Фисикела, имащи много по-бързи коли.
В края на 2006-та Шумахер се отказа от активна спортна дейност, но не и преди да участва в извънредно красив и драматичен дуел за титлата с испанецът Фернандо Алонсо, който губи само заради нещастно гръмнал мотор в предпоследния кръг от шампионата. По време на тази битка Шумахер подобрява още два рекорда – за спечелени първи позиции на старта (на Аиртон Сена) и за най-много победи на пистата “Инди”, рекорд, който той подобрява за шест години срещу десетилетия за състезателите от американските серии ”Инди Кар” и НАСКАР.
Брилянтен, непобедим, най-великия пилот от Ф-1, най-големия автомобилен състезател, шеметно бърз, Червения Барон – всички тези прякори, прозвища и епитети за Шумахер са верни и го описват като пилот, но пропускат, че той печелеше защото е голям и като човек. Защото за разлика от плейбойчета като Култард и Ървайн, той е семеен човек с две деца, никога не участвал в глупости. Защото за разлика от днешните пилоти, които нервничат при всяко отпадане след като загуби последната си битка в Япония, заради един нищо и никакъв двигател, Михаел Шумахер отиде и поздрави всеки един от механиците си. Защото към луксозната си вила в Швейцария, Шуми пръсна и милиони за пострадалите от наводненията в Азия, защото повози на картинг едно умиращо дете в Австралия.
Защото е Крал и Рицар в един свят, който не понася такива хора, свят, който обаче накрая бе в краката му и го почиташе като бог на състезанията. Какъвто той е.
Чао, Шуми! Благодаря за всичко.
Последни коментари