Енигма

В началото на 90-те години, когато Европа все още търси новото си лице след падането на Желязната завеса, се появява един музикален проект, който звучи сякаш идва от друго време. „Енигма“ не просто следва тенденции – тя създава собствен свят.

Зад проекта стои германецът от румънски произход Михай Крецу, познат на западната публика като Майкъл Крету. Още преди „Енигма“ той има сериозен опит в музиката, включително като продуцент на певицата Сандра, с която по това време са семейство. Новият му проект обаче е нещо съвсем различно – опит да се съчетаят музика, мистицизъм и философия в едно цяло.

Вдъхновен от ню ейдж теченията, нумерологията и идеята за настъпващата Ера на Водолея – време, което според мнозина трябва да донесе хармония и духовно пробуждане – Крету създава звук, който е едновременно древен и модерен. Реалността не оправдава тези очаквания за света, но музиката на „Енигма“ остава като своеобразен отглас от тази надежда.

Дебютният албум MCMXC a.D. се превръща в глобален феномен, с над 12 милиона продадени копия. Най-разпознаваемото парче в него, Sadeness (Part I), комбинира електронна музика с грегориански песнопения – нещо, което по онова време звучи почти еретично, но се оказва изключително въздействащо.

След успеха Крету не повтаря формулата, а продължава да експериментира. The Cross of Changes (1993) въвежда племенни ритми, Le Roi Est Mort, Vive Le Roi! смесва културни влияния от различни епохи, а The Screen Behind the Mirror засилва електронния елемент и усещането за модерност.

През новия век „Енигма“ не губи желанието си да търси нови посоки. Voyageur добавя по-достъпни, поп елементи, докато Seven Lives Many Faces се обръща към класическото звучене. Особено впечатляващ е A Posteriori – албум, вдъхновен от космически мащабни събития като бъдещия сблъсък между галактиките Андромеда и Млечния път.

Засега последната глава в историята на проекта е The Fall of a Rebel Angel (2016), който затваря един дълъг творчески цикъл. Общо „Енигма“ са продали над 70 милиона копия по света, включително повече от 8 милиона в САЩ.

Но отвъд числата, това, което прави „Енигма“ специална, е усещането. Това е музика, която звучи като саундтрак на неразказани истории – на светове, които съществуват някъде между миналото и бъдещето. Именно затова тя толкова естествено намира място сред почитателите на фантастиката и фентъзито – и в „Цитаделата“.

Статия на д-р Александър Драганов