Асасините от Алансия

“Асасините от Алансия” на Йън Ливингстън е най-новата книга-игра от поредицата “Битки Безброй”, която излиза у нас. Това се случва благодарение на ИК “Гени-Джи”, които отново са свършили отлична работа по оформлението и качеството на изданието, което е с красиви вътрешни илюстрации и майсторски преведено от Георги Чунев. За съжаление обаче самата книга не е на нивото на “Пристанището на гибелта”.

Твоят герой, нуждаещ се от пари, се е навил на облог, който да го остави на самотен остров, където задачата му е да оцелее за определен период от време. Скоро обаче тази задача се утежнява значително, когато става ясно, че по петите му са изпратени асасини – убийци, наети от лорд Азур, управителя на Порт Блексенд, за да отмъстят за демона Занбър Боун, който си погубил в предната книга. Сега ТИ влизаш в смъртоносна надпревара срещу асасините по път, който ще те отведе до Смъртоносния лабиринт на барон Сукумвит…

Сюжетът на книгата-игра не е лишен от логика – очевидно злите сили в света на Алансия са инвестирали доста в завръщането на Боун и не са доволни, че си го прецакал, но от емоционална гледна точка не останах доволен. Голямата битка е вече спечелена и сега се ръфаш с помиярите – не звучи особено добре. Убийците са интересни противници, но редуването им не може да достигне по епика пътуванията от предишния том, а и не ми допада, че на практика за да оцелееш трябва да си аморален, което според мен е кофти послание.

В крайна сметка не стигнах до победния финал без чийтване, но за разлика от “Пристанището на гибелта”, където бях пределно мотивиран да спечеля битката със Занбър, тук по-скоро ми беше досадно. Финалът е отворен и вероятно ще има следваща книга, която като гледам поне донякъде ще повтаря класиката “Смъртоносен лабиринт”. Вероятно ще си я взема, тъй като съм фен на “Битки Безброй”, но като че ли “Пристанището на гибелта” остава върхът в поредицата.

Ревю на Александър Драганов