Майстори на феи

През последните няколко седмици започнахме да ви информираме за дейността на издателство “Горната земя”, поставили си за цел да разкрият пред съвременните деца уменията на най-добрите български автори. Основен двигател на проекта е Весела Фламбурари, самата тя също талантлив писател, но поради култура и възпитание не съм забелязал да бие тъпан за уменията си, както е модно у нас. Затова й нейната книга “Майстори на феи” ме изненада. Очаквах нещо миличко в стила на Сънчо, а получих великолепна приказка, която става както за малки, така и за големи, а в нея има малко от Толкин, малко от Туве Янсон и много от Андерсен, като всичко това е забъркано по такъв начин, че накрая да се получи Весела Фламбурари.

Историята ни среща с г-н Бешков, собственик на огромен завод, който бълва еднотипни играчки на феи, изляти по калъп. Макар да е много успял, Бешков завижда на старата майсторка Елза, която ръчно изработва своите фигурки на феи, далеч не е толкова успешна комерсиално… ала влага душа в работата си. Разяждан от завист, Бешков прави лекомислена клетва по нейн адрес и за нещастия тя достига до зли уши, тези на неговия калъп, който оживява, превръща го в една от собствените му играчки… и го потапя в един приказен свят на феите, който обаче заплашва да унищожи.

Първото нещо, което искам да похваля е великолепното издание на книгата. Голям формат, твърди корици, цветна хартия, блестящи илюстрации от Нели Друмева. Всичко това обаче щеше да е напразно, ако самата книга не бе на ниво, затова тук искам да сваля шапка на Весела Фламбурари, която пише дъхаво, вкусно, омаително и така, че да създаде два пласта на четенето, един за малчуганите и втори за техните родители. Така получаваме едновременно приказка за феи и дракони, но също и история за борбата с комерсиализма, с унифицирането, а също и най-важната тема в съвременната литература, за изкуплението. Останах очарован от тази книга и съм благодарен на Весела, че я е написала. Бе удоволствие да я прочета и я препоръчвам на всички фенове на Цитаделата, независимо от възрастта им.

Ревю на Александър Драганов