The Great Wolf

the great wolf

“Leman Russ: The Great Wolf” е втората книга от подпоредицата за примарсите в Ереста на Хорус. Както подсказва заглавието й, тя насочва вниманието на читателя към космическите вълци, легион пехотинцих от далечното бъдеще, които силно приличат на викинги. В нея обаче ключова роля има и Лъв Ел Джонсън, примархът на Тъмните ангели, както и неговите подобни на рицари бойци, което всъщност ме накара да прочета книгата.

Великият поход, започнат от безсмъртния Император на човечеството, трябва да обедини наново хората, останали сами на различни планети сред звездите подир Дългата нощ, когато първата междузвездна цивилизация на нашия вид се срива. За жалост, не всички са склонни да се присъединят към Империума, което означава, че трябва да бъдат подчинени със сила.

А за операция, в която се изисква груба сила, няма по-подходящ от Леман Ръс, екзекуторът на Императора, предводител на един от най-кръвожадните легиони. Сега той е изпратен да подчини тиран на цивилизация, която упорито отхвърля властта на Империума и се подиграва с бойците му, като подлага пленниците си на мъчения. Ръс се е зарекъл да вземе главата на тирана, но се оказва, че на пътя му стои неочаквана конкуренция – примарх Ел Джонсън също има амбициите да запише победата над тази човешка цивилизация за сметка на своя легион. Сега двамата богоподобни супергерои ще се изправят един срещу друг…

Преди да пристъпя към самото ревю, трябва да кажа, че аз не съм и никога не съм бил фен на варварски персонажи от типа на викингите. Тяхната романтика от много алкохол, грухтене, диви викове и настръхнали косми в носа предизвиква в мен само позиви за повръщане. Напротив, надменни и аристократични рицари като Ел Джонсън винаги са ми допадали повече, а тази книга потвърди това ми впечатление. Въпреки това, трябва да кажа, че авторът Крис Райт успя да ме накара да видя гледната точка на Ръс и неговите бойци, да разбера скритият трагизъм в съдбата им и донякъде да почувствам емпатия към тях, въпреки, че са си една банда кръвожадни убийци. Наистина, подкрепях Ел Джонсън в ключовата развръзка и споделям много от вижданията, които той изрази в кулминацията на книгата, но все пак видях нещата и през погледа на Ръс, а това не е малко. Затова и препоръчвам това приключение на всички, които обичат Warhammer – в него има очакваните битки и герои, включително един наистина епичен дуел, долавя се и задължителната за този свят меланхолия, но се предлагат и два различни погледа към случващото се, всеки, който е валиден… сам за себе си.

И в това е магията на добрата литература.

Оставете отговор