The Black Elfstone (The Fall of Shannara #1)

black elfstone

През 1977-ма година американският писател Тери Брукс издаде “Мечът на Шанара”, роман в духа на “Властелинът на пръстените”, който плени въображението на читателите със своя свят на елфи, джуджета и друиди, обединени в битката срещу силите на злото. През годините Брукс се разви и излезе от сянката на Толкин с продължения като “Камъните на елфите”, “Молитвената песен” и тетралогията “Наследството на Шанара”, прелюдия като “Първият крал на Шанара” и “Ангелски огън на изток” както и много други заглавия, за жалост в голямото си мнозинство останали непреведени на български. Всяка история обаче си има край, а всяка легенда завършва. За “Шанара” този момент настъпва сега, като първата книга за нейното падение, “Черният камък на елфите”, излезе на английски през миналата година.

Векове са минали от времената на Бремен, Аланон и Уокър Бо, а друидският орден е възстановен, само за да изпадне в нов упадък, въвлечен във вътрешни междуособици и междуличностни противоречия. Магията, някога източник на чудеса и символ на защита е забравена заради ново поколение на наука, създала летящи кораби и могъщи светлинни оръжия. Елфите отново са се затворили в себе си и изглежда, все едно вече ги няма сред Четирите земи. В този свят растат брат и сестра, Таво и Тарша Кайнин. Двамата са надарени със силата на вълшебната Молитвена песен, завещана в кръвта им от семейство Омсфорд, ала магията се проявява у двамата по различен начин. Макар Тарша да е по-малката, тя я овладява първа и я използва за сътворение и радост на останалите. При Таво тя е източник на болка и тормоз, които не го оставят на мира докато не я освободи в експлозии на разрушения, които остават собствените му родители вцепенени от ужас. За да намери помощ за брат си, изпратен на заточение при своя чичо, Тарша решава да потърси най-великия измежду друидите, Дрискер Арк, напуснал ордена огорчен и оставил вътре своя приятел Даркон Лий самичък в змийското гнездо. В същото време, далеч на север, в земите на троловете, се появява нова заплаха – призрачни нашественици, които ту ги има, ту ги няма, но унищожават цели племена още в първите дни след началото на инвазията си…

Тери Брукс е авторът, който чета почти без прекъсване от 94-та година насам – един от любимите ми писатели, творец, в чиито книги съм се губил отново и отново. Признавам си, че в последно време ми се струваше, че магията на писането му е отслабнала, а решението, което взе относно популяризацията на романите си, продажбата на правата за адаптацията им на МТВ, ме огорчи много, предвид крайният резултат. Поради това за две години бях спрял да го чета, ала когато узнах, че новата сага за “Шанара” слага точка на историята, реших, че все пак няма как да я пропусна, особено след първите отзиви, че това е най-добрата книга на автора от “Талисманите на Шанара” насам – твърдение, което е дръзко, но донякъде отговаря на истината. Брукс използва писателските си умения, за да изгради правдоподобни и живи персонажи, като бяга от чернобялото разделение, характеризиращо младите му творчески години, но без това да е за сметка на героизма, който може да прояви отделния човек. Историята на Тарша, която търси помощ за брат си е сърцераздирателна и обръща наопаки стандартната за съвременното изкуство война на половете, а Таво буди към себе си едновременно състрадание, отвращение и страх, тъй като в образа му виждаме един измъчен човек, който обаче носи смърт и ужас навсякъде, където се появи. На този фон инвазията на тайнствените нашественици изглежда неумолима като тиктакането на старинен часовник, а това кой е добър и кой е лош във вътрешните интриги на друидския орден не е така елементарно, както изглежда на пръв поглед и изненадва както протагонистите на историята, така и читателя.

“The Fall of Shannara” започва по най-добрият възможен начин с “The Black Elfstone” и аз вече нямам търпение за продължението – “The Skaar Invasion”!

Оставете отговор