Играч първи, приготви се

ready player one novel

Не е хубаво, че напоследък съм придобил кифленския маниер да прочета дадена книга чак след като съм гледал филмовата й адаптация, но това е положението – така стана с “То”, “Кристин”, така ще стане и с “Тъмната кула”, да сме живи и здрави. В повечето случаи литературният първообраз ми харесва повече въпреки това, като в момента се сещам за две изключения – “Лабиринтът” на Дашнър, която никак не ме грабна и “Джурасик Парк” на Крайтън, сторила ми се ужасно претенциозна и скучна сравнение с филма на Стивън Спилбърг. “Играч първи, приготви се” на Ърнест Клайн също е адаптирана за голям екран от Спилбърг и макар да не ме разочарова, не ми хареса колкото филма. При все това, книгата е силна фантастична история с интересна идея, а финалната една трета е наистина изключително напрегната, като финалната битка чупи епикметъра.

Преди всичко това обаче, редно е да кажа няколко думи за сюжета, който не се припокрива с този на филма, макар естествено да има и общи мотиви. Уейд Уотс е геймър в близко бъдеще, в което планетата е съсипана от беднотия заради климатичните промени и изчерпаните полезни изкопаеми. Повечето хора живеят в крайна мизерия и единственото им убежище от реалността е почти безплатната виртуална реалност ОАЗИС, създадена от великия гейм дизайнер Джеймс Холидей, нърд, израснал с филмите от 80-те години. След смъртта си, той е оставил цяло състояние + правата за играта на онези, които успеят да открият специално великденско яйце, скрито зад три трудни за разгадаване и превъртане куеста. Уейд няма пари, с които да въоръжи аватара си така, че той да участва в Лова за яйцето, но съобразителността и късметът му сработва и той се оказва в надпреварата заедно с най-големите майстори като Арт3мида, Дайто, Шото и добрия му приятел Аех. За жалост с най-голям ресурс обаче е корпорацията ИОИ, която ръководи високобюджетна операция, предвожната от безскрупулния Нолан Соренто. Целта им е да вземат правата за играта и да превърнат последното убежище на хората в корпоративен, платен и залят от реклами кошмар. Дали ще успеят? Оказва се, че човекът, който може да ги спре е Уейд…

ready player new cover

Подобно и на филмовата си адаптация, “Играч първи, приготви се” е поклон към нърд-културата. За разлика от филма на Спилбърг, който намига най-вече към познати и обичани класики като “Сиянието” или “Завръщане в бъдещето”, книгата насочва вниманието на читателя към наистина малко известни заглавия като много стари видео игри с допотопна графика, японски шоута отпреди десетилетия и отвреме-навреме пуска нещо по-известно като Толкин или Мекагодзила например. Клайн използва голяма част от обема на книгата, за да подчертае колко мрачно е бъдещето на планетата и да натрупа малко точки от либералните читатели с коментарите си за религията, климатичните промени и губенето на личния живот в Интернет. Всичко това ми беше досадно и тук книгата според мен губи точки от филма, точно както стана и в “Джурасик Парк” на Крайтън с високопарните размишления на Йън Малкълм. За сметка на това, когато Клайн задвижва сюжета, аз разбирам защо произведението му е станало истински хит – на места книгата наистина не може да бъде свалена заради динамичното действие и множеството обрати, а финалният сегмент е майсторски написан, като специална похвала заслужава последната битка. За нея Клайн явно си е осигурил правата на повече герои отколкото Спилбърг във филма и тя е може би дори по-епична, макар като фен на “Гъндам” аз да харесвам повече киноварианта, въпреки, че любимият ми робот участва и тук.

В крайна сметка, “Играч първи, приготви се” е своеобразен поклон към живота на много хора, които биват отписвани от обществото като мечтатели или загубеняци, но са преживели истински и смислени емоции в измислените светове, които са обитавали. А когато успеят да ги извадят от там в действителността… е, тогава като Уейд дори няма да искат да се връщат в ОАЗИС. Но за да разберете какво говоря, най-добре ще е да прочетете книгата!

ready-book

Тагове:  

Оставете отговор