Magnus the Red

magnus the red cover

“Magnus the Red: Master of Prospero” е третата книга от подпоредицата за примарсите от Ереста на Хорус, която очаквах с голямо нетърпение, докато не разбрах, че е написана от Греъм Макнийл. Книгите на Макнийл са известни с това, че напомнят на кокосови орехи – сърцевината им наистина е сладка и вкусна, но докато стигнеш до нея трябва да пробиеш огромна коруба от ненужни описания, които развалят удоволствието.

Магнус Червения и Пертурабо са двама от примарсите, супергерои, създадени в далечното бъдеще от безсмъртния Император на човечеството. Макар и братя, те са различни като деня и нощта – Магнус е чувствителен, емоционален и се интересува от магия и философия, а Пертурабо е хладен, спокоен и винаги калкулиращ внимателно всеки свой ход. Противно на очакванията, двамата са много добри приятели и работят добре заедно по евакуацията на планета, чиито магнитни полюси се местят твърде бързо, което я прави внезапно непригодна за живот. Нещата обаче се объркват, когато сред населението се появява опасна секта, която смята, че хората от планетата трябва да измрат…

Като всяка друга книга на Макнийл и тази има моменти, заради които си струва да бъде прочетена – планът на сектата “Синовете на Шайтан” и планът, който са измислили е наистина брилянтен и напомня, че Warhammer 40 000 освен всичко друго е и научна фантастика, а моментите с Магнус, най-верния му син Ариман и брат му Пертурабо са наистина интересни. Въпреки това, дори в толкова малък обем – няма и 200 страници – Макнийл виртуозно е успял да разтегне сюжета, така че някои пасажи да са досадни и описателни за четене, а действието да напредва досадно бавно. Поради това, останах със смесени чувства от книжката и реших, че ми е време да спра с хамъра до края на лятото, за не се пренаситя отново 🙂

Тагове:  ,

Оставете отговор