Into the Thinnest of Air (Ishmael Jones #5)

into the thinnest of air

Ишмаел Джоунс е извънземен, катастрофирал в Англия през 60-те години. Измъквайки се от летящата си чиния, той използвал машина, за да се превърне в човек, така че да не привлича вниманието на околните, но в процеса паметта му за това кой е всъщност изчезнала… освен в сънищата, когато понякога разбира какво го гледа в огледалото и се събужда с писъци.

Вече половин век Ишмаел не е остарял нито с ден, като върши услуги за този или онзи, през последните години за мистериозна Организация, която го натоварва с мисии, твърде деликатни за официални лица. И против всяка логика и здрав разум, човекът, който някога е бил извънземен, се е влюбил, в Пени Белкор, момиче, с което се среща в имение, където вилнее вампир…

Но тази книга не е за нов техен случай. В нея двамата отиват на гости у стари приятели на Пени Белкор, поканили ги на повторното откриване на “Касъл”, странноприемница край морето, която била много популярна във Викторианската епоха, до една Коледа, в която съдържателят не изтровил всичките си гости. Преди да бъде обесен, той отговорил, че Гласовете са го накарали да извърши престъплението.

Според Оливия и Албърт, съдържателите на “Касъл”, реновирали заведението, тази и другите градски легенди около мястото са идеални, за да привлекат жадни за силни емоции туристи, които после ще останат заради добрата храна и приятна атмосфера. Преди ханът официално да отвори врати, те са поканили старите си познати от едно време и понеже бащата на Пени е мъртъв, са викнали и нея, а Ишмаел отива като нейн придружител, като така попада малко ни в клин, ни в ръка насред компания, която не се отнася много добре към новодошлите – неуспяла писателка, местен журналист, викарий, който обича моторите и съпругата му, която обича пиенето. Малко неловко, но все пак заведението си има своята атмосфера, храната е добра  и всичко е почти приятно… до момента, в който Оливия не отива в кухнята и не изчезва безследно, все едно никога не е съществувала. Сега всички стари легенди ще оживеят в старата странноприемница, издигаща се досами скалите над океана, далеч от града – за убиеца, отнел живота на гостите си навръх Коледа, за учения, отворил портал към друго измерение, от което нещо е изпълзяло и за Гласовете, подмамващи жертвите си да извършат ужасни неща. И така, докато гостите не продължават да изчезват един по един, изправяйки Ишмаел пред ситуация, в която не е бил досега…

Клише ще е, ако кажа, че и след десетки прочетени книги Саймън Грийн продължава да ме очарова и изненадва. Изненадата е, че успява и да ме уплаши. По някаква причина историите за убийството на Коледа, за Гласовете, нашепващи ужаси и безследните, безпричинни изчезвания накараха косъмчетата по врата ми да се изправят, което пък от друга страна направи финалния обрат още по-шокиращ.

Макар и по-малка като мащаб от другите му поредици, “Ishmael Jones” се оказа много силна и зарибяваща серия, която отново демонстрира умението на автора си, а аз вече броя дните до излизането на следващата книга – “Murder in the Dark”, която очакваме през зимата.

 

Оставете отговор