То (1990)

Едва ли не се сещате за кого става въпрос. Името на Стивън Кинг винаги е всявало респект сред феновете на жанра. И то не просто професионален респект, но и личен – тъй като в неговото творчество са заложени дълбоки послания, до които всеки фен може да стигне ако внимателно се опита да вникне в написаното от хорър – гения. Днес ще ви разкажа за филма по тази велика книга. Един филм, който излезе в далечната 1990 година и предшестваше тазгодишната продукция.

Както е известно романът „То“ излезе на български в две отделни части, преведен от видния наш преводач Любимир Николов. За разлика от новия филм, продукцията от 1990 година следва стриктно сюжета по книгите като паралелно разказва историята на героите в техните детски години и след като порастват. Самата продукция е в стила на т.нар. TV mini series – малки сериали и се състои от две части. Първата описва събитията от началото до завръщането на То, а втората – от събирането на Клуба до финалната битка. „То“ започва с кратък разказ за мистериозните убийства, които се случват в малкото американско градче „Дери“. Най-чудовищното е, че жертвите са деца, убити по особено жесток начин. Но още по-зловещото е, че хората в Дери сякаш не забелязват какво се случва…или по-скоро не искат да го забележат. Те скърбят за загубените деца, опитват се да предпазят останалите, но сякаш не желаят да разберат кой стои зад всичко. Единствен Майк Ханлън, един от старите обитатели на градчето знае какво се случва. Той знае, че след 30 години То отново се завръща за да се нахрани. То, известно като убиецът от каналите, но още по-известно като Пениуайз, Танцуващият клоун. Древно зло, което се спотайва в най-тъмните подземия на Дери и дебне своята любима плячка – децата. Някога Майк и неговите приятели са успели да го ранят смъртоносно и да го прогонят. Но не и да го унищожат. Сега То отново се завръща не само за да се нахрани, но и за да си отмъсти. Единствените, които могат да го спрат са…Клубът на загубеняците.

Какво може да кажем за актьорския състав? За мен най-добре от всички се представиха Джонатан Брандис и Ричард Томас, които заедно изградиха образа на водача на Клуба – Бил Денброу. Бил винаги е имал качествата на лидер – смел, жертвоготовен, отдаден на приятелите си. Двамата актьори се справиха отлично с пресъздаването на тези качества. На второ място бих поставил Тим Рейд и Марлън Тейлър, които изиграха Майк Хенлън. Тук повече се отличаваше Тим, който се справи с изключително трудната задача да влезе в емоционалния образ на Майк. Отлично представяне направи канадската актирса Емили Перкинс в ролята на малката Бевърли Марш. Въпреки, че Анет О‘Тул, която изигра Бев като голяма също се справи успешно, Емили направи доста по-силно представяне най-вече поради силното си излъчване, така характерно за малката Бевърли. Що се отнася до Еди Каспбрак, въпреки отличната игра на Денис Кристофър, аз лично харесах повече изпълнението на младия Адам Фарейцл – неговото изпълнение в по-голяма степен отразяваше непринудеността на този образ. Останалите актьори, изиграли ролите на Ричи, Стан и Бен свършиха също чудесна работа. А за Тим Къри, който изигра Пениуайз, мога само да кажа едно голямо „браво“. Той игра като истински злодей. Същото се отнася и за младия актьор Джаред Бианкард, изградил един уникално гнусен образ на училищния хулиган Хенри Бауърс.

Може би основното, което ще липсва на феновете днес са CGI ефектите. Мини-сериалът все пак излиза в далечната 1990, когато специалните ефекти са на много по-ниско ниво. Затова за разлика от новия филм, в старото „То“ те се свеждат до успешното пресъздаване на истинската същност на Клоуна, която се крие в смъртоносните му светлини. Костюмът му обаче е също толкова зловещ и плашещ, колкото е и в новия филм. Тук е мястото отново да повторя – играта на Къри компенсира всякакви специални ефекти. И макар действието в мини сериала да тече малко по-бавно определено няма да ви стане скучно.

В обобщение мога да кажа, че старата продукция по „То“ има както своите предимства, така и недостатъците си. Като динамика на действието и сюжета тя може би отстъпва на новия филм, но по отношение на младите актьори в доста отношения го надхвърля. За останалото предстои да разберем. Смятам, че всеки един фен на Стивън Кинг трябва да познава както новата, така и старата история на „То“ – една книга с дълбока художествена стойност и огромно значение за развитието на жанра.