Тиквената глава (Pumpkinhead)

Pumpkinhead

След надъхващите трейлъри на “То” и “Пришълеца” излезли през последните дни, отчаяно ми се догледа филм на ужасите с гадно същество и така реших да дам шанс “Тиквената глава” (“Pumpkihead”), хорър от 1988-ма година, заснет от режисьора Стан Уинсън, майстор на специалните ефекти, създал чудовищата за филми като “Пришълците”, “Хищникът” и “Джурасик Парк”. “Тиквената глава” не е на тяхното ниво, но е атмосферен и достатъчно гадничък, за да си заслужава статуса на култова класика.

Действието на “Тиквената глава” пренася зрителя из недрата на Америка, където симпатичен селянин (в ролята Ланс Хенриксен от “Терминатор”) отглежда сам обичния си син, рядко симпатично хлапе. За жалост обаче момчето бива убито в брутален инцидент с мотори, отговорни за който са група градски младежи, избягали в дълбоката провинция да се правят на велики. Таткото разбираемо е съкрушен и иска отмъщение, като си спомня за странен инцидент от детството си, в който пред дома му е вилнеело страховито и отвратително създание. Жаждата му за мъст го отвежда до колибата на стара вещица, която призовава Тиквената глава – демон на отмъщението, който тръгва подир градските чеда, решили да се покрият след като са убили хлапето. Нищо обаче не може да избяга от Тиквената глава, който започва да ги убива един по един…

pumpkinhead-1

“Тиквената глава” е дълъг час и половина, като започва много добре, но после му отнема цяла вечност, докато набере скорост, макар Уинстън да успява да потопи зрителя в здрава селска атмосфера, от която става ясно, че лекенцата от градско няма да излезнат живи. Ефектите от днешна гледна точка сигурно са много остарели, но въпреки това аз намирам Тиквената глава за страхотно изчадие със запомнящ се дизайн, а сцените с него, които не са малко, ще доставят удоволствие на всеки, който обича хоръри с чудовища. Ланс Хенриксен отново показва, че е чудесен актьор за такива филми и прави запомняща се роля, а останалите също не се излагат, като актьорчето на сина му наистина се запомня, както и старата вещица. Разбира се, малко ми е трудно да симпатизирам на келешите, утрепали детето от лигавщина и после решили да се скатаят, макар героят на Хенриксен да го прави – и да разбира, че да пробудиш злото е далеч по-лесно, отколкото да го приспиш… Финалът обещава задължителните за жанра продължения, които смятам да проверя, но и от видяното досега мога да кажа, че “Тиквената глава” е идеално забавление, особено ако сте уморени след работа. Препоръчвам!

Оставете отговор