Смъртоносни машини

mortal engines egmont

Попаднах на тази книга по абсолютна случайност през бързо отдалечаващата се от нас 2013 година, когато баба ми ме заведе на иницатива на книжарница „Гринуич“, целяща размяната на определено количество хартия за рециклиране срещу нова книга. Още тогава старото издание на „Смъртоносни Машини“ ми хвана окото, а когато прочетох обобщението отзад реших, че това ще бъде книгата, която ще взема от инциативата (макар,че честно другите ми опции бяха чиклит и нямах голям избор). Прочитайки я за около ден бях очарован и шокиран от уникалният свят, живи герои и бързо темпо на романа и тежко разочарован, че останалите три книги от тетралогията не бяха издавани на български (поне доколкото знам). Поради това,“Смъртоносни машини” остана като приятен спомен от началото на прогимназията, поне доскоро, когато изведнъж филмовата адаптация беше обявена и си припомних за съществуването на тази книга.

„Смъртоносни машини“ е история за далечното пост-апокалиптично бъдеще,  в което някогашни градове са превърнати в огромни подвижни крепости, преследват се едни други и се поглъщат за ресурси – човешки и природни. В бившият Лондон Том Натсуърти, чирак от Гилдията на Историците, е пратен като наказание в „червата“ на града, за да събира исторически артефакти от по-малък град, наскоро изяден от Лондон. Там той става свидетел на провалено покушение срещу Главният Историк от забулено в червено момиче, настояващо че Тадеус Валънтайн е убил родителите й. Покушение, което не трябва да вижда, извършено от момиче, за което не трябва да знае,че съществува.  Преди да може да осъзнае какво се случва, Том бива изхвърлен от Лондон през отходна шахта от същият Главен Историк, който той идолизира и трябва да намери общ език със същата тази мистериозна млада жена от която до преди малко се е опитвал да спаси героя си. Така започва дългото,трудно и изпълнено с неочаквани обрати пътешествие на Том и Хестър, което представлява основната сюжетна линия на „Смъртоносни машини“, но не и единствената. По същото време и паралелно с тази история Катерин – дъщерята на Валънтайн, наблюдавала покушението срещу живота на баща си, бива обзета от съмнения за него и се заема да разкрие какво точно е довело до покушението срещу него с помощта на друг чирак, този път от Гилдията на Инженерите и намира реалност много по-подмолна от това, което тя очаква.

Въпреки,че „Смъртоносни машини“ e young adult литература, това може да си проличи само от главните герои и приключенския сюжет, защото въпреки тези две неща,пост-апокалиптичното бъдеще е мрачно. Робство,жестокост и беззаконие са стандартни неща в него. Движещите се градове са безжалостни не само един към друг, но и към тяхното собствено население и технологията останала от свръхнапредналата цивилизация водила Шестдесетминутната Война, довела до създаването на Общинският Дарвинизъм (цялата система от правила на общуване между различните движещи се градове) бива използвана предимно за набавяне на още власт, била тя бионични протези или ядрени оръжия, като нито един детайл не ни бива спестен в книгата, която въпреки мрачната си обстановка е жизнен приключенски роман. Двамата основни герои имат интересна динамика помежду си и начинът, по който се сближават изглежда естествен и човешки. Сюжетът е напрегнат и забързан и няма моменти в които се влачи, което е и едно от основните достойнства на книгата. В общи линии бих я препоръчал като не особено запознат с поредицата, особено ако човек търси интересна и уникална приключенска история и история за съзряване.

Ревю на Стефан Куюмджиев

mortal-engines

Оставете отговор