Сказания за ледената планина

skazaniq-book

Ревю на Ивета Станиславова

Още преди години станах почитател на Алтиарин, Лерта и Римиел, когато историите им за първи път видяха бял свят в стария форум на сайта. Сега съм горда да добавя в личната си библиотека хартиената и редактирана версия на техните истории. „Сказания за ледената планина” е сборник с два разказа и една повест. Авторът е един от най-близките ми хора, а корицата определено е най-хубавата, която съм виждала за българско фентъзи!
Алтиарин е предводител на боен отряд черни елфи. Силен, властен и обаятелен, той винаги получава каквото пожелае. Предвожда едни от най-свирепите воини и заедно с тях превзема земи и покосява врагове. На континента Тарр няма по-страшни противници от черните елфи, а Алтиарин е един от най-опасните. Живее в развития град на черните елфи Ирхас-Аббат, градът на странните удоволствия и прекарва времето си типично за расата. Докато не се появява Лертиена – елфа робиня, в която Алтиарин по ирония на съдбата се влюбва лудо. Но това не е позволено и елфата плаща с живота си, а Алтиарин с положението си в града. Накрая след като убива жрец на почитания от черните елфи бог – той решава да избяга от града и предприема тежък и мъчителен преход през опасната Ледена планина.
Лерта е човешко момиче, което е прокудено от цивилизацията защото е вълшебница. Живее в подножието на Ледената планина от към човешкото кралство, заедно с баща си. Прогонена от Инквизицията, която е убила майка й защото имала магически способности. Лерта живее, помагайки на селяните наоколо. Нейната магия е лечебна и тя я използва за да помага на всеки, на когото може. В замяна селяните й носят по нещо малко като отплата. Един от дните Лерта и баща й откриват тежко ранен тъмен елф в самия край на планината. Доброто сърце на Лерта не позволява на баща й да довърши елфа. Тя го прибира в къщата им, където успява да го изцели и да научи на човешкия език. Така Алтиарин среща Лерта и се ражда истинска любов.
Римиел е разглезен благородник попаднал на грешното място в най-неподходящото време. Наслаждавайки се на прохладната нощ на върха на една кула в замъка си, той бива ухапан от някакъв странен прилеп. След това дневната светлина спира да му понася, храна не може да сложи в устата си, а течащата вода направо го ужасява. Затова пък зрението, слуха, интуицията и силата му никога не са били толкова изострени. Но се появява и тази ужасна жажда. Жажда за кръв. С годините Римиел си създава име и изгражда легенди около себе си, чрез които остава незабелязан. Но любовта е силна и той среща своето момиче. Млада благородничка, която се влюбва лудо в нея. Когато обаче брат й разбира за тяхната връзка откача. В пристъп на сляпа ярост, по време на дуел с вампира, брата убива сестра си. Римиел е съкрушен и решава да избяга от побеснелия брат вместо да се бие с него. Бягайки обаче се натъква на едно от най-опасните създания на този свят.
Трите истории, събрани в „Сказания за ледената планина” са едно невероятно приключение за читателя. Запознават те детайлно с всеки от героите, така че да ти станат приятели. След това ги въвлича в невъзможно ситуации. Изправя ги пред ужасяващи и невъзможни противници. Образите се надграждат много естествено, а злодеите са едни от най-гадните, за които съм чела. Цялата книга те държи на ръба на стола и всеки път когато се опиташ да се облегнеш спокойно, те сграбчва и те изправя обратно на нокти.
Аз обикновено съм много критична към български автори, но напоследък всичко родно, на което попадам те оставя с приятно чувство след края на историята. Тази книга не прави изключение. Динамична, завладяваща, хипнотична! Всичко, което едно българско фентъзи трябва да е!

Един коментар за Сказания за ледената планина

  • Цитаделата  :

    […] от…“ на „Дракус“, както и моите собствени книги „Сказания за Ледената планина“, „Черната корона“ и „Хрониките на Ралмия“, тъй […]

Оставете отговор