Нощно острие

Night Blade BG

Петият сборник в кариерата на писателя Бранимир Събев отбелязва дебюта му в страхотната колекция “Дракус” на русенското издателство “Гаяна”, в която излиза под юбилейния номер #20. Книгата набляга основно на ужаса – жанрът, в който Бранимир Събев е цар – но въпреки това остава многолика колекция, която разкрива потенциално таланта и въображението на създателя си.

“Лакомство или пакост” открива сборника с история, която е своеобразен поклон към класическите истории на ужаса и най-вече филмовата поредица “Child’s Play”. Забавна, остроумна, дръзка и доволно кървава – тя задава тона и на остатъка от книгата.

“Обитателят на пясъците” е зловеща епична история, напомняща малко на Лъвкрафт, малко на Клайв Баркър, но си остава на Бранимир Събев. Последният оцелял след на пръв поглед безобидна експедиция в планината е принуден да слугува на отвратително същество от дълбоката древност, което се храни с жива плът, за да се освободи отново… Брутални описания на насилие и усещането на митологично мащабна заплаха правят разказа задължителен за любителите на хоръра.

“(Не)Сбъдната Мечти” е утопия за един (не)възможен свят, в който проблемите на страната са решение, доходите прилични, а пичовете могат да си пият биричката, без да се притесняват за деца, жени и пари.

“Риболов” е разказ, който спокойно влиза в цикъла произведения, започнали от Хауърд Лъвкрафт със “Сянка над Инсмут”. На брега на Роуд Айлънд рибата кълве по-добре от всякъде другаде, ала местните избягват да ходят там. Суеверният Едуард Филипс обаче решава да последва предчувствията си… Майсторски написана история, която звучи като актуално продължение на идеите от Мита за Ктхулу, а не като преписвачество. Поздравления за автора!

“Поглед напред” е научнофантастичен разказ за утопичен виртуален свят, който маскира не толкова утопичната реалност. Звучи твърде актуален, макар технологиите още да не са стигнали това ниво.

“Кафе с късметче” е вариация на тема, по която Бранимир Събев и покойният Иво Казар са започнали да работят за съвместен разказ, но в последствие са написали два, с един и същи сюжет, но различни като стил. Човек се събужда на странно място, а късметчето със сутрешното кафе му носи мрачна прокоба… Скоро той ще узнае страховитата истина. Аз и преди бях чел този разказ, вече не помня точно къде, като отново мога да се повторя – при цялото ми уважение към Иво Казар, версията на Бранко ми допадна повече.

“Лабиринт” е един от най-силните разкази в сборника. Не е фантастичен и разказва една истинска история, за истински човек, с истинска любов, от която както става в живота няма да излезе нищо. Финалът е като присъда.

“Машината” ми е добре познат от сборника “Писъци”, затова ще цитирам ревюто си за него – разказ като настървена ловна хрътка – без грам излишно по него, директно захапва читателя и не го пуща до последната страница.

“Каменна градина” е много красива, меланхолична история, вдъхновена от Едгар Алън По, признавам си – с по-тъжен финал, отколкото ми се искаше. Стихотворението, от което е вдъхновена, беше любимо на моята баба.

“Лицето” и “Дъжд” са разкази миниатюри, в които Бранимир Събев показва, че няма нужда от големи обеми, за да демонстрира таланта си.

“Нощно острие” е шедьовърът на сборника, заслужено дал му и името си. Група серийни убийци се усамотяват на купон, далеч от останалите, които няма как да разберат черните страсти, правещи ги такива, каквито са. Но докато повечето са дошли на почивка, един е на работа… Бранимир Събев ме предупреди, че никак не се е сдържал за гадости в писането на тази история… и според мен много добре е направил. На някои описаните сцени могат да натежат, но според мен бяха идеални. Първокласен хорър.

“Изтребление” е разказ от вселената на “Отмъщение”, научнофантастичен екшън от “Априлска жътва”, предишния сборник на автора. За мен ако Бранко реши да скочи от разкази на по-големи произведения, трябва да развие тази вселена, която по нещо ми напомня на “Deathstalker” от Саймън Р. Грийн и на Warhammer 40 000. Малка планета, малък народ, безценен талисман и представители на безмилостна космическа Империя, които са дошли да приберат това, което владетелят им е пожелал. Завършва неумолимо, както си и трябва.

“Мило дете” е върховен. Ето това е наистина класен хорър, за човек, убил семейството си от ревност и покрил се от келешлък. Но синът му съществува там, някъде под водата и сега иска да види татко си… нали е неговото мило дете? Разказът хем смразява кръвта, хем те кара да се чувстваш удовлетворен от развръзката.

“Гост от звездите” е интересна вариация по “Цветът от космоса” на Х.Ф. Лъвкрафт. Отново имаме странен метеорит, паднал в близост до селска къща, отново имаме утрепан човечец, който първи става негова жертва. Но вместо да бъде превърнат в клет урод, той се подмладява, разкрасява… и огладнява. Разказ, който се прочита с огромно удоволствие.

“Най-великият зоопарк на света” – за мен Бранимир Събев е оставил най-хубавото за десерт. Това е фентъзи, разказано от гледната точка на джудже, което развежда своя гост, малко дете, открило пътя до най-тайнствения и велик зоопарк на света, сред животните, събрани в него. И на мен ми се прииска да бъда там и да направя това, което хлапето прави накрая.

“НОЩНО ОСТРИЕ”  на Бранимир Събев е книга, която ще достави удоволствие на всеки почитател на фантастиката, фентъзито и ужаса, който не страда от излишни предрасъдъци и е готов да се потопи в свят, който е доста мрачен, доста кървав, но и също толкова очарователен. Поради особеностите на българското книгоиздаване, тази антология няма да се разпространява по книжарниците и ако не си я набавите по време на Пролетния панаир на книгата, където ще се продава на щанда на “Ибис”, ще трябва да се свържете лично с автора във “Фейсбук“. Повярвайте ми обаче, струва си да го направите. Удоволствието от четенето е гарантирано.

Оставете отговор