Играч първи, приготви се

igra4 parvi

Стивън Спилбърг с основание се счита за един от най-големите режисьори в историята на киното, а във филмографията му може да видите заглавията на такива велики хитове като “Извънземното”, “Индиана Джоунс” и “Джурасик Парк”. Днес до тях спокойно можем да поставим до тях и “Играч първи, приготви се”, екранизация по романа на Ърнест Клайн, направена с такава любов към феновете на фантастичния жанр, че направо затрогва.

През 2048-ма година светът е поразен от климатичните и политически промени и прилича повече на бунище. Хората в него живеят без да опитват да решат проблемите си, просто като оцелеят, а за бягство от реалността им служи невероятната игра “Оазис”, виртуална реалност на фантастичното, създадена от Джеймс Халидай, самотник, влял в нея всичките си любими филми и игри от детството. Един от играчите на “Оазис” е Уейд (в ролята талантливия Тай Шеридан), известен в играта като Парцифал. Той е един от многото играчи, които опитват да я превъртят, като намерят трите скрити ключа, даващи несметно богатство – включително и в реалността. Казва, че целта му е да забогатее и да си намери хубава къща, но всъщност в “Оазис” той е някой, за разлика от истинския живот, където живее у леля си и нейния приятел пияница. Докато опитва да превърти нивата, създадени от гениалния Халидей, той намира приятели, които макар и виртуални, стават истински, а среща и красивата Артемида (Оливия Кук). Тя също опитва да намери трите ключа, но не само за себе си, а за да спре мощна корпорация, която опитва да овладее както виртуалния, така и реалния свят. Парцифал и Артемида се харесват, а момичето успява да убеди младежа в правотата си. Двамата обаче са попаднали на прицела на Нолан Соренто (Бен Менделсон, злодей още в Rogue One и The Dark Knight Rises), директора на споменатата корпорация, който няма да се спре пред нищо, за да може неговата компания да спечели играта и да овладее ресурсите й….

ready player one

“Играч първи, приготви се” е дълъг 2ч и 20 минути, като първият половин час, както е в стила на Спилбърг, въвежда зрителя във фантастичния му свят, макар екшън да не липсва от самото начало. Филмът обаче постепенно набира скорост и излиза извън рамките на това просто да има готини битки и визия. С това обаче по никой начин не искам да пренебрегна труда на хората, работили по специалните ефекти – работата им е безупречна, а крайният резултат съперничи на най-доброто, което сме виждали досега в “Аватар”, “Трон: Заветът” или “Валериан и Градът на Хилядите Планети”. Чарът на филма обаче е в това, че той буквално обича своя зрител. Десетките референции към множество класически произведения в жанра са поставени точно там, където им е мястото, като сред тях може да видите колата от “Завръщане в бъдещето”, моторът от “Акира”, тиранозавърът от първия “Джурасик Парк”, Кинг Конг, Железния гигант, Мекагодзила, оригиналният “Гъндам” (ако искате, смейте ми се, но се просълзих, когато го видях), спартанците от “Halo” и за мен може би най-надъхващо, зловещия хотел “Панорама” от класиката “Сиянието” на Стенли Кубрик. Те не са самоцелни, а изразяват емоцията, която Спилбърг и Клайн изпитват към хората, обичащи тези истории и това се вижда ясно в самия начин, по който сюжетът е построен. Лесно е да се каже, че това е типичната история срещу злата корпорация и това донякъде ще е така, но в случая е много по-лична, тъй като “Играч първи, приготви се” хваща майсторски конфликта между истинските фенове, нърдове и гийкове от една страна и безжалостните спекуланти и олигарси, превръщащи любимите им фантастични светове в “брандове”, които “таргетират” максимална печалба. В същото време реалните проявления от подобен корпоративен монопол са показани в плашещата им пълнота с историята за бащата на Артемида, загубил парите и живота си, затънал в дългове, нещо, което е съвсем реално и изобщо не е като от игра.

ready-player-one-1

Въпреки тези теми обаче, “Играч първи, приготви се” остава преди всичко фантастичен филм на Стивън Спилбърг – красив, вълнуващ, замечтателен и носталгичен, оживял с гласа на нашите любими истории, за да придобие собствена душа, която и чуваме в красивия саундтрак на Джон Уилямс и Алан Силвестри. Останах възхитен от тази история и на всяка цена ще потърся и литературния оригинал, а вас изпращам да го гледате – задължително и то на кино. Детето във вас го заслужава.

Оставете отговор