Градът на скелетите

gradut na skeletite

“Градът на скелетите” е книжка #22 от фантастичната колекция “Дракус”, която излезе в края на миналия месец. Тя е дебютен сборник на писателката Анна Гюрова от клуб “Лазарус” и е много силно предложение за любителите на родната жанрова литература, преплитаща в себе си мотиви от разнообразни жанрове като фентъзи, хорър и магически реализъм.

Сборникът е разделен на три части, първата от които е озаглавена “Неслучени легенди”. Това са истории, напомнящи по структура и звучене митовете на различни народи, които обаче в този случай са съществували във въображението на авторката. Красиви и нежни, но без да са лигави, те носят в себе си елегантно и ненатрапчиво изящество. Най-много ми допаднаха “Черни птици”, посветен на гарваните и техните митични повелителки, “Краят на песента на Юга”, запяващ една красива песен за огън и лед, без да има нуждата от стотици страници, както и, разбира се, “Истината за черните котки”, която ще допадне на всеки читател, който има мъркащ господар в дома си 🙂

Втората част от сборника, “Истории за необикновените”, също носи оттенъка на фантастичното, но то е преплетено с тънко чувство за хумор, макар някога то да нагарча с поуките си. Харесах много “Перата на ангела”, който някак ми напомни за “Писмата на душевадеца” от големия К.С. Луис, “Островът на прелюбодейците”, който поставя под въпрос общоприетите норми за щастие и особено много “Писмо до Ърнест”, смислена история, вдъхновена от творчеството на големия Рей Бредбъри.

За десерт Анна Гюрова ни е оставила най-силната част от тази антология, “Мистични истории”, в които се усеща приятно горчивия, подобен на натурален шоколад вкус на хоръра, но не такъв ужас, разчитащ на ексцесивни описания, а напротив, шепнещ с гласа на призрак от другата страна на прозореца. Любимите ми разкази от финалната третина са “Смърчова история”, разказваща изповедта на дърво, приучило се да пие човешка кръв, както и последният разказ в сборника, “Изповедта на лейди Мериан”, великолепно готическо четиво за любов и смърт, много подобно на чаша хубав английски чай, която изпиващ в мрачен есенен ден.

За мен бе удоволствие да прочета толкова изискана книга от български автор и пожелавам на Анна Гюрова още много писателски успехи и за в бъдеще!

 

Оставете отговор