“Анора” е новият носител на Оскара за най-добър филм и броени часове след като спечели наградата имаме възможност да го представим в Цитаделата. Макар да е извън жанровете, които обичайно разглеждаме, той е майсторски направен филм с великолепни актьори и заслужава вниманието Ви.
Анора, която предпочита да я наричат Ани, е бедно момиче, работещо като еротична танцьорка в клуб, където човек може да получи различни услуги с щастлив край, стига да може да си плати за тях. Ваня е младеж, който няма проблеми с парите. Син на влиятелен руски олигарх, той решава да запази момичето за себе си и двамата се отдават на бурни страсти, продължили дни и седмици наред. Накрая лекомисленото богаташко чедо решава да предложи брак на младата жена. Ани се осмелява да мечтае и приема предложението му, но за съжаление романсът им се превръща в кошмар, когато родителите на Ваня научават за сватбата…
“Анора” е прекрасен и истински филм, който заслужава наградите си. Основна причина за това е великолепната игра на актьорите. Никой от тях не прави слабо представяне, но Майки Медисън наистина изпъква, тъй като е на фокус през цялото времетраене на филма и действително успява да се превъплъти в ролята на момиче от индустрия, която хората обикновено презират, но всъщност е човешко същество със собствени копнежи и надежди, за съжаление останали излъгани. Марк Ейдълщайн е изумителен в ролята на Ваня, един красив, но безотговорен и страхлив Питър Пан, за който живота на Анора е само поредното забавление в Америка, платено с парите на баща му. Отлично впечатление правят арменските актьори Карън Карагулиан и Ваче Товмасиан, предизвикващи много смях в образа на недотам скопосни мутри, опитващи напразно да замитат глупостите, които младежът е натворил. Заслужава внимание и получилият номинация за Оскар актьор Юрий Борисов, влизащ в ролята на младо борче, което започва да изпитва чувства към Ани, но тя е твърде съсипана от всичко, за да откликне.
Драматургично филмът е добре построен, като на някои по-старомодни зрители ще се стори дръзко това, че първата третина минава в еротика, според мен заснета с много вкус – бих я сравнил с тази от римейка на “Гарванът”, макар двата филма иначе да нямат много общо. Основната част на сюжета е гонитбата на офейкалия при първия намек за проблеми Ваня, която е изпъстрена с много хумор и комични моменти, макар цялото нещо всъщност да е ужасяващо. Накрая идва развръзката с ужасните родители на немирния син, като основната антагонистична роля се пада на Дария Екамасова, майсторски предала самодоволството и наглостта на героинята си. Малко забележки могат да се направят към последните двайсетина минути, донякъде ненужно разтегнати, поне според мен.
Изцяло перфектен филм обаче няма, така че това е съвсем дребна забележка за “Анора“, който иначе е свежо и очарователно кинопредложение, според мен подходящо и за по-широк кръг зрители, а не само за феновете на фестивалното кино. Поздравления за режисьора Шон Бейкър и за разпространителите от Neon, които все повече приближават по класа легендите от А24.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари