Четвъртият гардероб (Нощна смяна във “Фреди”)

Колкото и да е придирчив човек при подбора на книги за превод, колкото и голямо издателство да ползва услугите му, в крайна сметка големите романи, по които ще има късмета да работи, няма как да са безкрайно много. Преди десет години имах шанса да предам на български език “Кръвта на Олимп”, която поне като събитие поставям на едно ниво с “Хари Потър и даровете на смъртта” и не бях сигурен дали изобщо ще имам отново възможност да докопам нещо подобно. Е, тази година това се случи с “Четвъртият гардероб“, третия том от трилогията на Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли в света на Нощна смяна във “Фреди” и с радост съобщавам, че тази събота, на 21 септември, романът влиза в книгоразпространителската мрежа. Което от своя страна означава, че е време и за ревю.

Чарли, дъщерята на изобретателя Хенри Емили, някак си е оцеляла след срещата си с Изкривените, за радост на приятелките си Джесика и Марла, посрещнали я със сълзи на облекчение. Ала Джон, нейният любим от миналото, не вярва на това чудо. Според него момичето, появило се в закусвалнята на град Хърикейн не е това, пленило сърцето му. Видът й не е същият, поведението не съвпада. Разликите са малки, но за него очеизбодни. Отдръпнал се от приятелите си, той се носи неуспешно по течението на живота си, неспособен да се задържи на работа, да се вижда с порасналите деца, с които някога са посещавали “Пицарията на Фреди Фазбеър”, да повярва, че младата жена, в която е влюбен е оцеляла… и е тя самата. Но, както казва самата Чарли, коя друга може да бъде?

В това време шегобиецът Карлтън се е върнал в дома на баща си Клей Бърк, който обаче е зает с нов случай. В града отново са започнали да изчезват деца, а кошмарът от миналото се повтаря с отварянето на пицария “Бебето от цирка”, заведение, което обещава на децата много изненади и ги примамва с клоунските лица, превърнали се в негов символ. Джон е човекът, към който Клей се обръща за помощ, заради неговата мнителност, заради това, че не приема реалността за чиста монета, накрая и заради самия него. Може би, ако той поговори с Чарли, хем ще разбере нещо за ставащото, хем двамата отново ще намерят път един към друг. Но злото от “Фреди Фазбеър” не си е отишло. Напротив, сега то се е възродило в “Бебето от цирка” и ако Карлтън, Джон и Джесика се успеят да го спрат навреме, изчезналите деца ще умрат, даравяйки с вечен живот демона в дъното на тази история…

“Четвъртият гардероб” е забележителна книга, тази, която според мен утвърди Коутън не просто като голям творец на ужаса като Кинг и Мастертън, но и като майстор разказвач на истории за израстването, сравним с Роулинг и Риърдън. Това едва ли би могло да стане без помощта на Кира Брийд-Райсли, тъй като на места се усеща чара и съчувствието на женското писане, придаващи емоционалния заряд на историята. Ако първата книга беше посветена на непреодолените травми от миналото, а втората на измамния характер, който уж обективната действителност има, третата е за съзряването, минаващо през приемане на собствените чувства, но и упорството да постъпиш правилно, дори когато всички ти казват, че грешиш. Героите са разработени великолепно, като промяната на фокуса към Джон помага на историята да качи едно следващо ниво, като засяга проблема с депресията при мъжете, нещо, което все още е донякъде табу в обществото. В същото време Карлтън е героят, чиито фатален катарзис разрешава историята, в синхрон със зададеното като пушка на Чехов още от първата книга.

За една голяма епична история обаче има нужда и от злодеи, като тук те са повече от потресаващи. Новите аниматронни роботи са най-добре измислените досега, едновременно сладки и зловещи. Убиецът, преследващ героите от детството им получава истинското разгръщане на мотивацията, за да разкрие луд гений, сравним с лорд Волдемор, но някак по-прагматичен и фокусиран в злодеянията си. Самото Бебе от цирка обаче е истинската звезда на книга, харизматичен и злокобен образ, всяко разкритие за който спира дъха. Финалните конфронтации с двамата, защото те са отделни, са изключително емоционални и ще призная, че ги превеждах със сълзи на очи, нещо, което не ми се беше случвало от бая отдавна, но винаги приемам с благодарност, защото означава, че книгата наистина ме е докоснала.

В крайна сметка “Четвъртият гардероб” е забележителен роман, превода на който възприемам като привилегия. Умолявам Вас, читателите, да дадете шанс и на него и на цялата трилогия, не толкова заради продължаването на издаването на следващите поредици от вселената на Нощна смяна във “Фреди”, колкото заради самите Вие. Щом следите сайта ни, заслужавате да преживеете нещо специално, както преди години, когато заедно следяхме “Хари Потър” и “Пърси Джаксън”, а книгите на Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли го дават.

Ревю на д-р Александър Драганов