Пазителите на галактиката 3

Rocket, Teef, Floor go now!

Не очаквах, че ще отида да гледам “Пазителите на Галактиката 3” два пъти в една седмица. Изненадващо, тъй като като намирам MCU & DC филмите за леко инфантилни и наивни. От друга страна, “Пазителите 3”, е най-добрият MCU филм от 2021-ва на сам, и по мое мнение, Marvel само загубиха от раздялата си с Джеймс Гън.

Честно казано, бегло помня събитията от първите два филма, а шанса след няколко месеца да забравя и третият филм е много голям. За сметка на това, този филм на Гън, остави у мен емоции, които сигурно ще помня цял живот. Измежду всичките 33 филма на MCU, дори човек работещ в архив не би могъл да каже измежду безкрайните timelines къде точно се намират Пазители на Галактиката, но третият филм изглежда, че е непосредствено след събитията в Endgame.

На борда на космическата станция Незнайно (Knowhere, централа на Пазителите, която е гигантски череп, част от тялото на древно божество) двама от героите са измъчвани от собствени демони. Питър Куил (Крис Прат) страда по загубата на Гамора (Зоуи Салдана) и прекарва времето си в пиене. Ракета (озвучаван от Брадли Купър) се е затворил в мъчителни спомени за своето минало. За останалите живота върви по старо му, до появата на Адам Уорлок (Уил Полтър ) чиято цел е да отвлече Ракета по повелята на Върховния еволюционер (Чукуди Иуджи). Върховния еволюционер е могъщ индивид, чиято организация Оргокорп се занимава с крайно неетични практики, включващи експерименти с животински форми, а крайната цел е създаването на перфектна раса. Някога Ракета е бил част от тези експерименти, а неговият гениален мозък, е ключът за крайната цел на Върховния Еволюционер. От тук насетне, Пазителите се впускат в ново приключение – спасяването на живота на Ракета. Миналото на Ракета е в сърцето на това приключение и за мен е лично един от най-мрачните и емоционално заредени моменти от всичко, което съм гледал на Marvel.

Ракета е в основата на историята, и тази сюжетна линия лично мен спасява филма. Не само, че може да трогне всеки с емоционална привързаност към животни и деца, а и начина по които миналото на героя е представено във филма е силно въздействащ. Сцената с репликата „Rocket, Teef, Floor go now!” навярно ще я помня докато съм жив. Уви, подобен тертип епизод биха били дошли нанагорно на хора със слаби нерви. Някои биха нарекли този похват емоционална манипулация или както го наричам аз „Бамби момент“. Това са сцени, в които зрителят става свидетел на трагичен обрат в живота на даден герои. Разбира се, извън темата за насилието над животни (нещо, което дори PETA похвали като тема на филма) сценарият силно набляга и на темата за приятелството – какво сме готови да жертваме за приятел, когото възприемаме като семейство?

Разбира се, филма за мен си има и своите проблеми. Така и не останах напълно убеден в мотивите на Висшия еволюционер. Макар и добре изигран от Чукуди Иуджи, на мен ми липсва основният мотив за действията му – нещо от миналото, което го е направило такъв какъвто е. Предполагам, че някои от комиксите задълбават в това, но на този етап злодея на филма е просто един Доктор Менгеле тертип. Луд учен, който има фикс идея да създаде перфектна раса и общество. А може би пък очаквам прекалено много от такъв тип филм. Извън сюжетната линия на Ракета, драматургията е на по-елементарно ниво. Тоест, всеки един от Пазителите преминава през своя малка промяна. Небюла, която се държи строго и грубо, омеква спрямо приятелите си. Дракс показва, че е способен да бъде грижовен, а не просто разрушител. Адам Уорлок се превръща от красив тъпак с липса на емпатия, в любител на животните. Най-важното е, че основното послание на поредицата, поне за мен, е спазено. Пазителите са larger than life characters, но въпреки това те са човешки същества, някои от които минали през ада, и тези трудности са това, което ги прави личности.

Някак си, не е редно да пропусна и българското участие във филма, Мария Бакалова. В “Пазители 3”, тя озвучава кучето Козмо (владеещо телекинеза) и си партнира с Краглин (Шон Гън). Макар и героите да са важни към края на финала, двамата имат крайно незадоволително екранно време. Може би, сценаристът (самият Джеймс Гън) можеше да изреже някои не толкова важни епизоди и да наблегне в тази посока. Не знам какво повече бих добавил, освен че Мария Бакалова ме кара да се чувствам горд като българин и, че се е справила повече от чудесно в ролята си.

Като цяло, това което мога да кажа Пазителите 3, е нещо което казвам за всички по-читави Marvel филми – добър екшън, доза чувство за хумор, камеота в лицето на Силвестър Сталоун и Нейтън Филиън. Джеймс Гън има един негов си стил – златни хитове от близкото минало, забавен диалог, както и онези, особени моменти, в които персонажите започват да си крещят един на друг. До скоро си мислех, че това е част Marvel естетиката на Кевин Фейги, но след като гледах и Peacemaker си дадох сметка, че това си е запазена марка на Гън.

“Пазители на Галактиката 3” е един добър завършек на поредицата. Според някои запалени фенове, това е и „лебедовата песен на Гън в Marvel”. Филмът, макар и не много дълбокомислен си личи, че е направен от сърце. Съдейки и по меланхоличният финал на лентата, си давам сметка, че е най-добре тази история да приключи тук. Не виждам смисъл от повече истории за Пазителите, поне не и в този формат.

Ревю на Васил Мирчев-младши