Дризт до Урден
Име: Дризт до Урден от рода Даермон Н’шезабернон
Поредица: Forgotten Realms
Раса: Елф на мрака
Пол: Мъж
Клас: Пазител (рейнджър)
Обща характеристика
Дризт до Урден е мрачен елф, отрекъл се от пътищата на своите зли събратя и станал пазител, пазещ природата и горите, верен на доброто и готов да защити приятелите си.
Животопис:
Дризт до Урден е роден в град Мензобаранзан от Подземния Мрак. Той е син на матрона Малис до Урден и могъщият войн Закнафейн. Според жестоките закони на мрачните елфи, като трети син в семейството, той е трябвало да бъде принесен в жертва на богиня Лолт. Съдбата обаче го пощадява след като по-големият му брат Дайнин убива най-големия – Налфейн, нещо, което за хората звучи ужасяващо, но е прието като нормално в пъкленото общество на дроу – елфите на мрака.
За разлика от повечето от народа си обаче, Дризт има вътрешно усещане за доброта, подсилено от неговия баща Закнафейн, който го обучава на бой с мечове. Тайно мразещ обществото на дроу, Зак научава Дризт и на своя таен морален код.
Дризт пораства като невероятен войн, според самият Закнафейн по-добър и от самия него, и от легендарният Джарлаксъл. Въпреки това той не успява да се нагоди към жестокият град на елфите на мрака. По време на нападение на повърхността, Дризт отказва да убие младо момиче от народа на светлите елфи, помагайки и да избяга. Този ход, продиктуван от доброто му сърце, ще му създаде огромни неприятности и в близко, и в далечно бъдеще.
Вбесена от измамата, Малис до Урден принася в жертва на Лолт самият Закнафейн. Огорчен, шокиран и проклинащ злите обичаи на своя народ, Дризт избягва от Мензоберанзан и почти подивява в Подземния Мрак, изпадайки в особено състояние на ума, където е станал почти звяр, мъчещ се да оцелее в ужасите на недрата на земята, обучавани от чудовища. Тогава обаче усещанията и войнските му качества се изострят неимоверно и той извършва редица подвизи, включително убийство над базилиск за броени секунди. Ала неговата майка, Малис, е решена да не го остави да се измъкне. Тя вдига Закнафейн като не-мъртъв войн лишен от спомени и го изпраща да убие собствения си син. Дризт се изправя срещу обичният си баща, ала уменията му са безполезни – някой, който вече е умрял, не може да бъде повален с оръжия отново. В решителният момент обаче Закнафейн връща контрол над себе си и скача в киселина преди Малис да използва тялото му, за да убие родния си син. Това е краят на дома до Урден, който заради този провал си навлича гнева на Лолт и бива унищожен от конкурентия и по-могъщ дом Баенре.
В това време Дризт е успял да си намери приятел в лицето на гномът Белвар Дисенгалп. След сблъсъкът си със Закнафейн той обаче решава да напусне Подземния Мрак и да отиде на Повърхността. В началото това е голям шок за него, тъй като дневната светлина мъчи очите му и го омаломощава. С времето обаче той свиква с това. По-трудно за него е отношението на хората, които в него виждат само изрод, представител на раса, която е символ на злото. За щастие това се променя когато той попада на Монтолио де Бруши, последовател на богинята на гората Миелики. Именно той става първият приятел на Дризт и го кара да повярва в Миелики.
След като Монтолио почива, Дризт продължава пътя си из Забравените Царства, търсейки място, където ще бъде приет без обиди и предрасъдъци. Такова място става Долината на Мразовития Вятър, където мрачният елф се сприятелява с влиятелното джудже Бруенор. Суров, но с добро сърце Бруенор става най-близкият другар на Дризт в живота му. Чрез него Дризт намира и още приятели – Кати-бри, красиво момиче от народа на хората, което Бруенор е отгледал като своя дъщера и дебелият полуръст Риджис. Дризт и Бруенор помагат на Риджис и хората от Десетта Града на Долината на Мразовития Вятър когато те биват нападната от варвари. Сред пленниците е и младият Уолфгар, варварин, с който Бруенор се сприятелява, а Дризт обучава на бойни умения. Четиримата с Кати-бри един ден ще станат сред най-великите отряди герои на Забравените Царства.
Денят не е толкова далечен, тъй като Долината бива нападната съвсем скоро от нов враг – магьосникът Акар Кесел и армията му от зли същества – гоблини и великани. Макар да е човек глуповат и без качества, Акар Кесел придобива голяма сила заради откритият от него Креншинибон – Кристалният Отломък, отвратителен магически предмет, даряващ голяма сила на носителя си. Дризт обаче успява да се справи и с тази заплаха, Кесел бива елиминиран, а Креншинибон – загубен, макар и временно.
След тази победа Бруенор решава да изпълни дълга си и да се опита да си върне древното джуджешко кралство, което е завладяно от черен дракон, наричан Мракометния. Дризт тръгва на път заедно с него, Уолфгар и, изненадващо, пълничкият Риджис. Той обаче не знае, че мотивите на Риджис да се присъедини в пътешествието не са съвсем безкористни – той се опитва да се измъкне от Артемис Ентрери, безмилостен убиец, изпратен от паша, обран от Риджис. Ентрери последва Риджис към Митрал Хол и там се среща в съдбоносен сблъсък с Дризт до Урден. Двамата войни са равностойни в уменията си, а Ентрери е впечатлен от срещата си с такъв ловък противник. В крайна сметка окончателен победител няма, но безмилостният Артемис успява да отвлече Риджис и да го отведе в Калимпорт. Дризт последва убиеца, за да спаси своят приятел и среща смъртоносни опасности в отвратителният град на Пашите, включително плъхолаци и зли магьосници. Най-големият му противник обаче е самият Ентрери. В повторната битка между двамата, състояла се в каналите на града, Дризт успява да победи, макар да не убива противникът си.
По-късно Ентрери отново напада Дризт, този път в разгара на война между въстановеното от Бруенор кралство и елфите на мрака, решили да го завладеят. Усещайки заплахата за приятелите си, Дризт отново се изправя срещу Артемис Ентрери, ала изпаднал в първичното състояние на бяс от годините му в Подземния Мрак. Това му дава предимство и той успява отново да надделее над убиеца, макар, че Ентрери по чудо отново оцелява.
Във войната с дроу Дризт побеждава и друг легендарен мечоносец – Дантраг Баенре, завиждал на баща му Закнафейн. Това е една от големите победи, които той постига заедно с приятелите си и, които отблъскват елфите на мрака. Това обаче не минава без жертви – Уолфгар бива нападнат от йоклола и видимо убит, макар в действителност да бива отнесен в Бездната, където бива измъчван от демона Ерту, стар враг на Дризт от времената на нападението на Акар Кесел.
След това Дризт напуска кралството и започва да плава по море с капитан Дюдермонт. По време на плаванията си той отново се сблъсква с жадния за мъст Ерту, но в битката Уолфгар се връща от Бездната и му помага да вземе надмощие, запращайки демона отново отвъд Забравените Царства.
За жалост варварина вече не е същия, измъчван от отвратителните си спомени от демоничните мъчения на Ерту. В това време Креншинибон отново е изкочил и Дризт е решен да го отнесе на монаха Кадърли Бонадюс, който да го унищожи. За жалост Отломъка бива откраднат с хитрост от Джарлаксъл, а Дризт се сблъсква отново с Артемис Ентрери, вече съюзник на Джарлаксъл, който остава все така решен да надделее над мрачния елф. Ентрери обаче вече е остарял, а Дризт не и отново взима надмощие. Победата му над убиеца е сигурна, когато обаче се намесва псионистът Кимуриел Облодра. Неговата магия връща удара на Дризт върху самия него и го оставя умиращ на милостта на Джарлаксъл. Ентрери вие от гняв, тъй като не е искал такава победа, ала елфите на мрака от наемния отряд на Джарлаксъл го отвеждат. Самият Джарлаксъл обаче показва странна милост и пощадява живота на Дризт, обяснявайки го със старото си приятелство към Закнафейн. Той обаче задържа Креншинибон в себе си.
Измъкнал се на косъм от смъртта от ръката на Ентрери и объркващата магия на Кимуриел, Дризт се сблъсква с нов стар враг когато попада на лудата елфа Ле’лоринел. Тя е онова момиче, което Дризт някога е пощадил, ала споменът и за събитията е такъв, че тя го вижда като убиец на близките си. Това става когато мрачния елф търси откраднатото оръжие на приятеля си Уорфгар, бойният чук Щитозъб. Дризт се сблъсква с ненормалната елфа в битка, която оставя и двамата умиращи. Бруенор обаче спасява приятелят си Дризт, а Ле’лоринел умира, разбирайки чак в смъртта си истината.
В бъдещето* Дризт се изправя срещу може би най-могъщият си противник досега – оркският крал Обулд.
Освен, че е един от най-известните, ако не и най-известният герой на Забравените Царства, Дризт до Урден е считан и за един от най-умелите войни. Предпочитаното му оръжие са двата ятагана, които той върти с невероятно умение и ловкост още от годините си в Подземния Мрак. Оръжията му в момента са магични, като единият ятаган реже почти всичко, а другият бълва лед. Освен това Дризт носи на краката си гривни, които увеличават скоростта му. Те са взети от трупа на Дантраг Баенре, арогантен мечоносец, носил ги на китките си. Сред оръжията на Дризт е и ониксова статуетка, открадната от магьосник, която призовава могъщата пантера Гуенивар. Тя е сред най-верните приятели на Дризт, редом с Бруенор, Кати-бри и Уолфгар. Интересни са взаимотношенията на Дризт с Кати-бри. Доведената дъщеря на Бруенор в началото е женена за Уолфгар, ала след мъченията на Ерту варваринът е променен и двамата се разделят. Така тя става много близка, дори любима, със самият Дризт.
Не е известно Дризт да е имал други близки приятелки, въпреки спекулациите за евентуална връзка с лейди Алустриел.
Самият той е висок за мрачен елф, ако и нисък за човек – 1м68см при тегло 59 кг. Той има дълга, бяла коса и абаносово черна кожа, като всеки дроу. Чертите му са правилни, а самият той е добре сложен и красив. Най-характерни са очите му – с лавандулов цвят, ярко отличаващ се от злобното червено, характерно за расата му.
*има се предвид непреведените у нас книги от трилогията „Острието на Ловеца” (Hunter’s Blade).
Последни коментари